Скот Търоу - Обратими грешки

Докато я изпращаше до рецепцията, Рейвън направи няколко несполучливи опита да изрази благодарността си. Накрая донесе лично още влажния й чадър и дъждобрана. Огромен светъл килим, чийто десен издаваше ръката на модернист, прехвърлил се наскоро от изобразителното изкуство в текстила, покриваше лакирания паркет и все още раздрусана от случилото се, Джилиан стоеше загледана в абстрактните фигури. За две седмици се бе видяла два пъти с Артър Рейвън и някакъв дух, някакъв скрил се в короната на невидимо дърво елф, бе изрекъл през устата й думи, които тя не бе искала да каже.

Джилиан се сбогува набързо, спусна се със скоростния асансьор, смаяна от себе си и най-вече от онзи непознат трепет в гръдния кош, който усещаше като малко пламъче в ъгъла на клетка. Едва ли щеше да продължи дълго, така че нямаше да се налага да решава дали става дума за надежда, или за нещо друго.

4 октомври 1991

Затворът

Повечето от излежаващите присъди затворници имат по няколко имена. Ако Законът установи, че имаш досие, шансовете ти да те пуснат условно намаляват драстично. Така че приберат ли някого зад решетките, извършителят често забравя как му е казвала мама. Случваше се да минат седмици, докато отделът за идентификация към Макграт Хол сравни снетите при задържането отпечатъци с намиращите се в базата данни и установи по този начин кой кой е.

За нещастие на Колинс Фаруел, неговата истинска самоличност бе разкрита бързо. Макар да го бяха прибрали на топло под името Конго Фенон, към момента, когато Лари се обади на Мюриъл, в затвора вече разполагаха с истинското му име. Позвъняването завари Мюриъл по време на слушане на дело за банков обир и тя се съгласи да се срещне с Лари в затвора след заседанието. Когато пристигна, той я чакаше седнал на един от служещите за пейки гранитни блокове във фоайето. Сините му очи не се откъсваха от тялото й, докато тя се приближаваше към него.

— Днес си много изтупана — отбеляза Лари.

Всъщност тя бе облякла заради делото официалното си червено костюмче и беше сложила значително повече грим, отколкото когато местеше папки в офиса си. Както обикновено без чувство за мярка, Лари фамилиарно докосна една от големите халки на обеците й.

— Африкански?

— Да, представи си.

— Хубави са.

Попита го какво има и Лари й предаде подробната версия на разговора си с Ерно Ердай. Вече й бе обяснил с няколко думи същността, когато й се беше обадил. Беше пет следобед и затворниците бяха по килиите си за вечерната проверка, което означаваше, че ще се наложи да изчакат, преди да могат да разпитат Колинс.

— Искаш ли да видиш що за птица е? — предложи Лари.

Регистрираха се, влязоха, качиха се на решетката на пешеходната пътека. От едната им страна бяха килиите. Мюриъл изостана. Не бе имала възможност да смени обувките си и сега токчетата й се заклещваха в междините на решетката. Спъването тук можеше да доведе до нещо по-лошо от излагане. Още на влизане посетителите биваха съветвани да се държат максимално далеч от клетките. Имаше случаи, когато мъже едва не биваха удушавани с вратовръзките си като с гарота. А онова, което се бе случвало на някои жени, бе още по-неприятно. Изпълняващите ролята на надзиратели заместник-шерифи поддържаха негласно споразумение със затворниците за минимална интервенция в начина им на живот и по принцип не бързаха да се намесват в такива случаи.

Гледката бе типична за затвор: тъмни лица, лоша миризма, обидни подмятания, цинични намеци, изричани зад гърбовете им. В някои клетки хората бяха опънали въжета за простиране, които допълнително ограничаваха тясното пространство. На много места се виждаха закрепени от вътрешната страна на решетките снимки — семейни или на разголени гърли от списанията. Докато бяха заключени, мъжете се излежаваха или спяха, слушаха радио или разговаряха от дистанция, използвайки гангстерски код. Двамата се движеха, съпровождани от униформен служител — едър чернокож, явно нервиран, че му е възложено да се занимава с тях. Той удари два пъти с палката си по решетките, за да покаже, че са стигнали килията на Колинс, и се отдалечи, без да я сваля — тракаше, за да покаже на затворниците, че е на етажа.

— Кой е Колинс? — обърна се Лари към двамата в килията. Единият беше седнал на тоалетната чиния, а другият играеше през решетката на карти със съкафезника си от съседната килия.

— Ей, пич, нямам ли право на малко уединение? — попита седналият на чинията, като демонстративно продължи да се напъва.