Скот Търоу - Обратими грешки

Отдръпнаха се за кратко. Когато се върнаха, Колинс вдигаше ципа на оранжевия си гащеризон.

— Ти от наркотиците ли си? — попита той, когато Лари му показа значката си. Беше умерено черен, със светли очи и идеално оформена афроприческа. Едър и мъжествено красив. Очите му бяха почти оранжеви и светеха като на котка. Повече от ясно бе, че е наясно с привлекателността си. Без да откъсва поглед от Мюриъл, Колинс намести гащеризона по раменете си — показваше, че едва му става.

— Убийства — отговори Лари.

— Че аз никого не съм убивал. Не става дума за мен, човече, сигурно си дошъл за някой друг. „Не съм убиец. Аз съм любовник“ — Колинс изпя няколко такта от песента на Отис Рединг, за да докаже твърдението си, с което развесели съседите си в близките килии. После смъкна ципа си и бавно се върна при тоалетната чиния. Погледна изразително Мюриъл, но тя търпеливо го изчака в продължение на близо минута.

— Какво ще кажеш? — попита я Лари по обратния път.

— Много впечатляваща външност — отговори Мюриъл. Младежът приличаше на Хари Белафонте, любимеца на майка й.

— Ще видя дали ще мога да организирам да ти го снимат. Но повече ме интересува дали не си губим времето. — Тя го попита какво иска да каже. — Според мен това си е възможно най-типичният затворнически боклук — обясни Лари. — Но ако държиш, мога да му отделя един час… максимум.

След вечеря можеха да им го доведат без много шум в стаята за разпит. Лари помоли дежурния надзирател да го направи, като обясни, че им се налага да разпитат Фаруел във връзка с убийство. Половината от персонала беше свързана по един или друг начин със затворническите банди и ако някой се усъмнеше, че Колинс сътрудничи, слухът за това щеше да се разпространи моментално. Дежурният ги отведе в малка стаичка с трапецовидна форма, по чиито стени се виждаха следи от подметки. Двамата седнаха на въртящи се пластмасови столове, които, също като масата между тях, бяха фиксирани за пода със здрави винтове.

— Е, как е Талмадж? — поинтересува се Лари и веднага отмести поглед, сякаш съжаляваше за подмятането. Вече доста хора споменаваха пред нея това име. Миналата седмица в местния вестник бяха публикували снимката му, направена по време на среща за набиране на средства за избирателната му кампания. Все пак поне до момента тази тема не бе сред обсъжданите с Лари.

— Знаеш ли, Лари… никога не съм допускала, че можеш да се окажеш ревнивец.

— Просто се поинтересувах — възрази той. — Нали разбираш… като за времето. „Как си със здравето, как е семейството?“.

— Ясно.

— И?

— Стига, Лари. Виждаме се. Прекарваме добре.

— С мен вече не се виждаш.

— Лари, не си спомням някога да сме се виждали особено често. Честно казано, според мен ти изобщо не се сещаш за мен, докато не ти се прииска силно.

— Че какво лошо има в това? — невинно попита Лари. Видя я, че се хваща, и продължи: — Вече ще започна да ти пращам всеки ден цветя и billets-doux 7 7 Любовни писма (фр.). — Б.пр. .

— Billets-doux? — Лари винаги можеше да те изненада. Мюриъл го изгледа.

— Давам ти жизнено пространство — обясни той. — Мислех, че държиш на това.

— Наистина искам пространство, Лари. — Тя затвори очи и миглите й се залепиха от грима. По някакъв начин Лари, който живееше съгласно инстинктите си, бе усетил, че нещо става. Преди две нощи, на тръгване от дома й, Талмадж бе притиснал главата й до гърдите си и бе казал: „Може би трябва да се замислим да направим връзката ни по-трайна“. Тя естествено бе усещала накъде отиват нещата, но изричането на тези думи я парализира. След онази нощ се бе опитала да не мисли за тях, а това означаваше, че не можеше да мисли за нищо друго.

Усещаше се, сякаш гледа в пропастта на Големия каньон. И вижда по някакъв начин в опасната дълбочина под себе си своя предишен брак, за който просто бе престанала да се сеща. Беше се омъжила на деветнайсет — възраст, на която хората правят предимно глупости, — с усещането, че е спечелила голямата награда. Род, гимназиалният й учител по английски, бе язвителен, гениален и все още неженен, макар и на четиридесет и две… Не й бе хрумнало да се запита за причината. През лятото, когато бе завършила, го беше засякла съвсем случайно на един ъгъл и бе подхванала смел флирт, защото вече бе установила, че сексуалната прямота върши чудеса за момиче, чийто външен вид е неспособен да спре движението по улицата. Беше го преследвала, беше го уговаряла да излязат на вечеря или да отидат на кино. И винаги тайно. Родителите й се бяха ужасили, когато им бе казала за годежа си. Но тя се хвана да работи, завърши за пет години колеж и се записа да следва право вечерно.