Скот Търоу - Обратими грешки

— Като си помислиш, все трябва да има някакви обвинения срещу човек, нахлул в бар с оръжие в ръка — завърши разказа си Лари, — но предполагам, като са го видели целия в кръв и проснат на пода, никой не се е сетил за това. И да са си мислели нещо, то е било погребален агент ли да викат, или линейка. Както и да е, колкото и да е странно, няма нито снимка, нито отпечатъци. Единственото запазено оттогава е револверът на Фароу и ризата, която са съблекли от него в болницата — пазят ги като веществени доказателства. Мисля си все пак да пратя револвера на Мо Дикерман. Да видим дали няма да изчовърка някой отпечатък от него. Ако нещо излезе, ще имаме сламка да търсим Фароу под друго име. — Дикерман бе главен експерт по пръстовите отпечатъци и беше сред най-опитните в страната. Идеята допадна на Мюриъл. — А ако намериш някой скрит долар в бюджета на прокуратурата, можем да направим и ДНК анализ на кръвта по ризата.

И да видим дали го няма в другата база данни. — Това щеше да струва пет хилядарки. Лари явно искаше да разбере всичко, което можеше да се научи, и тя не му възрази.

— Щастлив ли си? — зададе му тя същия въпрос, който му бе задала миналата седмица.

— Все още нещо ми се губи — отговори той.

— Може да ти се губя аз, Лари. — Фразата й се стори убийствено забавна, но тя затвори и не изчака да се увери, че и на него му е толкова весело.

Юли 2001

Заедно

Бяха заедно винаги, когато не бяха на работа. За Джилиан, която още в прогимназията се бе преборила с инстинктивното желание да е винаги с някого, изживяването бе абсолютно непознато. Артър стоеше в офиса си, докато смяната й в магазина не свършеше, после — към осем или девет — я вземаше с колата. Тя вече беше напазарувала в „Мортън“ и когато колата на Артър се появеше, го чакаше с препълнен с деликатеси плик. Отиваха в апартамента, любеха се, хапваха и отново се любеха. Повечето нощи тя оставаше при него и се връщаше в стаята си при Дъфи само за няколко часа, след като Артър излезеше, за да отиде на работа.

Всепоглъщащата физическа страст бе нещо непознато за нея от предишните й връзки. Но сега Артър и предстоящият секс бяха в, подсъзнанието й през целия ден. Час по час някаква странична асоциация, която тя дори не можеше да определи, изпращаше сладостна тръпка през слабините и в гърдите й. Двамата с Артър бяха в плен на сетивните удоволствия. Здравият му член сякаш притежаваше свой загадъчен живот. Озовяха ли се в неговия апартамент, това бе началото на истинския живот. Тъмните стаи бяха като влажното подземие, където се пази истината за човешкото съществуване. Ако тя или Артър се бяха спускали преди в тези неизбродни дълбини, може би щяха да имат представа как да изплуват на повърхността поне от време на време, но засега изглеждаха като споени в самата сърцевина на наслаждението.

— Пристрастена съм — каза тя една нощ и моментално млъкна, притеснена от глупостта на изтърваното признание. В нея се кръстосваха хиляди мисли, които предпочиташе да не изследва.

Тази унесеност бе подхранвана от нежеланието на Джилиан да извади връзката им наяве, извън спалнята на Артър. Струваше й се немислимо, че тези взаимоотношения могат да продължат, ако двамата започнат да се срещат и общуват с други хора, ако посмееха да се вмъкнат в контекста на някаква история, очаквания, оценка и клюки. Подобно на магия, съществуващото между тях можеше да изчезне под светлината на деня.

От своя страна, Артър изглеждаше готов да публикува на първа страница във вестниците обява за своята преданост и често бе разстроен от нежеланието й да се появят някъде заедно, та дори и само за да посетят домовете на негови приятели от гимназията или колежа, които според него щели да бъдат дискретни и готови да ги приемат. Вместо това единствената редовна компания, която приемаха, бе тази на сестра му. Всеки вторник двамата поемаха към „Франц Сентър“, изчакваха инжекцията й, вземаха я и следваше обратното пътуване към апартамента. По пътя Артър разказваше какво е правил през деня, като се преструваше, че Сюзан се интересува. Когато спираха на червено, Сюзан винаги поглеждаше към задната седалка, сякаш за да се убеди, че Джилиан още е там.

Вечерите в апартамента протичаха идентично на първия вторник. Джилиан оставаше настрана, докато Артър и Сюзан готвеха, после Сюзан се оттегляше с чинията си пред телевизора. Понякога, но рядко, завързваше разговор с Джилиан. Когато го правеше, на повърхността излизаше истинската Сюзан, дълбоко скритата личност, астероидът в пояса от прах и камъни. Тази Сюзан никога не противопоставяше лудостта си на Джилиан.