Скот Търоу - Обратими грешки

— Днес сутринта отидох да посетя Роки Мадафи в „Организирана престъпност“ — разказваше Лари. — Казах му, че искам да го помоля да намерим гангстер с прякор Фараона и… изведнъж ме осени светлина. Помниш ли, че ми нареди да издиря онзи, дето Ерно го е прострелял в „При Айк“ преди четири години?

— Да.

— А спомняш ли си името му?

Тя се замисли и след дълга пауза каза:

— Кол.

— А първото му име?

Този път паметта й изневери.

— Ф-а-р-о-у — произнесе по букви Лари. Трябваше й цяла секунда, за да направи връзката в произношението, но първата й реакция беше скептична. — Е, има един добър начин да научим дали става дума за същия човек — продължи Лари.

— Искам да кажа, че може да има. Точно това току-що ми хрумна.

За слушането пред Харлоу двамата с Лари бяха събрали цял кашон документи, който сега лежеше под френския прозорец зад писалището на Мюриъл. Сред материалите в него имаше фотокопие на бележника с адреси, който криминолозите бяха намерили в чантичката на Луиза в „Парадайз“ преди десет години. Мюриъл бе имала идеята да засече Ердай с въпрос защо името му не фигурира там, но после се бе отказала, защото Артър вероятно щеше да контрира с възражението, че жена, която поддържа любовна връзка, едва ли ще се обажда в дома на женения си любим. Мюриъл свали телефона на мокета до себе си и продължи да разговаря с Лари, докато ровеше из документите. Накрая намери копието.

— Тук няма „Кол“ — съобщи тя.

— Потърси на „Ф“.

Вярно. „Фароу“ бе написано с химикалка с прецизния почерк на Луиза и буквите бяха идеално подравнени, сякаш изписани с използване на линийка, а „Кол“ бе добавено с молив, явно известно време по-късно.

— Мамка му! — прошепна Лари.

— Таймаут — каза Мюриъл. Прехвърли лентата на събитията назад и се опита да я анализира, както я виждаше. — Ерно застрелва купувача на Луиза шест години по-късно? Може ли това да е случайност? Знаем ли със сигурност за съществуването на връзка между Ердай и него?

— Когато са арестували Ерно в „При Айк“ — напомни Лари, — веднага след стрелбата Ерно е заявил, че Кол е изпуснал нервите си, защото Ердай го е разследвал преди време за някаква билетна злоупотреба. Дали не става дума за измамата, която Фароу е въртял задно с Катерицата и Луиза? — Лари явно бе мислил над тези неща цял ден и беше съвсем естествено да е напред във вариантите. Тя го попита защо мисли така. — Защото миналата седмица решихме, че Ердай вероятно малко по малко се е досетил какво правят тримата. Затова е наредил да претърсят Луиза. Освен това Женевиев каза, че е споменала името на Фароу пред Ерно. И той сигурно го е издирил.

— А защо Фароу е бил ядосан на Ерно шест години по-късно и го е нападнал с оръжие?

— Не зная, или по-точно казано, не съм напълно сигурен, но в докладите от стрелбата полицаите съобщават, че Фароу е крещял в лицето на Ерно, че трябвало да му плати, защото бил объркал живота му. Кой знае, може да го е извадил от бизнеса по някакъв начин. Това би било в стила на Ерно, нали така? Дали Луиза е мъртва, или не, това е без значение — той все още е бил „шерифът“ в града. Нещата се подреждат точно както си ги представих онзи ден: Ердай иска лошите да си платят. Предполагам не може да си прости, че е могъл да спаси живота на Луиза.

— Това добра новина ли е, или лоша?

— Господи… — въздъхна Лари и се замисли. — Ами трябва да е добра. Мисля, че е страхотна. Спомняш ли си как Ерно едва не изскочи от банката за свидетели, когато го попита за стрелбата? Не искаше да става дума за това. Обзалагам се, че причината е, защото е знаел, че Фароу може да ти разкаже какви глупости е надрънкал Ерно на банката. Мен ако питаш, този Фароу е в състояние да ти изиграе пълната версия на филма „Катерицата — тъпият убиец“. Широкоекранен. — Много бяха нещата, които трябваше да премисли, но в думите на Лари имаше много логика. — За нещастие има проблем — продължаваше междувременно Лари. — Прекарах цяла седмица да издирвам този Фароу, но от него няма и следа. Изпарил се е. — От онова, което бе изровил за него, излизаше, че Фароу Кол се е появил на местната сцена през 1990, когато е подал документи за шофьорска книжка. Оставил телефон и домашен адрес, но година по-късно заминал, за да се върне през 1996 и да отседне в друг апартамент. След като през 1997 го изписали от болницата, отново се запилял дявол знае къде.

Лари се бе обадил на десетки хора и бе разпитал с Дан Липранзер живущите и на двата адреса, но това не бе добавило практически нищо към вече известната информация, с изключение на физическото описание на Кол: метър и деветдесет, сто килограма и роден през 1965. Всички възможни документи: кредитно досие и трудов стаж, които телефонната компания или хазаите несъмнено бяха изискали, бяха унищожени преди много време, а държавата бе архивирала само нищо неозначаващите данни от шофьорската му книжка. Фароу Кол не беше арестуван нито тук, нито никъде другаде според базата данни на ФБР. Това беше доста необичайно за човек, прехранващ се с изкупуване на крадена стока, но Лари бе проверил в няколко полицейски участъка и никой никъде не бе чувал за Фароу Кол. Доведен едва ли не до отчаяние, Лари се бе обадил на едно малко птиченце във ведомството, издаващо номерата за социална осигуровка, което понякога му нашепваше в ушенцето дали лице с един или друг номер е плащало данъците си върху получаваните доходи, но без резултат: Кол беше или умрял, или без работа, или ползваше друго име.