Скот Търоу - Обратими грешки

— Луиза спомена, че е искал дял, но не го е получил.

— Хм… — измърмори Мюриъл. Тя естествено вече се бе досетила за това. Артър си повтори наум наученото: този трети мъж е бил свръзката. Той е запознал Луиза с Фараона, който е продавал крадените билети, и е искал дял от печалбата, който му е бил отказан. — Такаа… сега искам да се уверя, че съм разбрала правилно. Нямали сте представа кой е Фараона и каква е била връзката му с госпожица Ремарди, докато тя не ви е обяснила на следващия ден след появата на мъжа. Вярно ли е, или бъркам?

— Абсолютно вярно.

— Но ако не сте разбирали естеството на връзката между госпожица Ремарди и Фараона, защо сте споделили с Ерно Ердай онова, което ви е казал мъжът?

— Защото Ерно беше началник на службата за сигурност. — Марта едва доловимо помръдна и Женевиев побърза да уточни: — Защото той отправи заплахи срещу Луиза.

— Конкретни заплахи? За конкретни действия?

— Да.

— И с какво по-конкретно я заплаши?

— Каза, че ще я убие.

Артър имаше чувството, че гледа филм, в който липсват кадри. Дори невъзмутимата Мюриъл забрави да затвори устата си.

— Ерно Ердай ли каза това?

— Не. Мъжът, който дойде онази нощ.

Мюриъл си пое дъх, намести се по-удобно на стола, разкърши рамене и завъртя глава. После изгледа Женевиев сурово и с леден глас каза:

— Сега ще ви задам един въпрос, госпожо Кариер, и очаквам от вас да ми отговорите, без да забравяте, че сте под клетва, което означава, че трябва да казвате цялата истина. Разбрахте ли ме?

— Да.

— Кажете ми абсолютно всичко, което ви каза онзи мъж.

— Попита за Луиза и аз му казах, че я няма. Това го разстрои. После каза нещо от рода на: „Кажи й, че току-що се видях с Фараона, че тя не може да постъпва така с мен и че когато я намеря, ще я убия“. Аз естествено се изплаших за Луиза. Когато смяната ми свърши, отидох при Ерно, защото смятах, че като шеф на сигурността той трябва да знае за това. Така че му разказах за случилото се.

Стенографската машина спря да трака и в залата се възцари мъртвешка тишина. Артър постепенно осъзнаваше огромната важност на току-що случилото се. Луиза е била замесена в някакъв мръсен бизнес с Фараона и някакъв трети мъж. Третият е казал, че ще я убие. Това представляваше един цял външен кръг от действащи лица и събития по отношение на делото — кръг, в който имаше престъпление и може би конспирация, нямащи нищо общо с Роми и дори може би и с Ерно. Което като цяло бе добра новина за Роми Гандолф. При това умножаване на възможните заподозрени никой не можеше със сигурност да посочи с пръст точно бедния Роми и да го обрече на смърт.

Мюриъл също съзнаваше поражението, което сама си бе нанесла. Малкото й лице се изкриви в неприятна гримаса. Мюриъл можеше да бъде и лоша.

— Даа… Значи този човек е заплашил, че ще убие Луиза Ремарди около два месеца преди тя наистина да бъде убита, така ли е?

— Да.

— И след като Луиза Ремарди е била убита, детектив Старчек — ето, този човек до мен — е дошъл при вас и ви е разпитал. При това два пъти. Спомняте ли си?

— Да.

— И вие изобщо не сте му споменали, нали така, че има някакъв мъж, който е дошъл на летище „Дюсейбъл“ и е заплашил да убие Луиза Ремарди?

— Но той не ме попита. А и аз не смятах, че това има нещо общо със смъртта й. Защото, когато разказах на Луиза, тя само се изсмя. Беше сигурна, че това са само приказки.

— Ама, разбира се, как не се сетих — с ирония каза Мюриъл. — От къде на къде ще си мислите, че имало нещо общо с нейното убийство. Някакъв си мъж заявява, че ще я убие, и тя е убита. За каква връзка изобщо може да става дума?

— Протестирам срещу този тон — обади се Марта.

— Ти протестираш? — недоверчиво попита Мюриъл. После се обърна към Лари: — Я излез да видим в коридора. Там може да има още шест-седем души, готови да ни уверят, че те са ги убили и тримата.

— А срещу това вече съвсем решително протестирам — заяви Марта.

— Трябва да спра — въздъхна Мюриъл. — Толкова съм бясна, че не мога да продължа. — Главата й се клатеше като шамандура при вълнение.

Винаги лесно избухлива, Марта не се сдържа. Напомни, че двете с Мюриъл са се споразумели за двучасово снемане на показанията. Заплаши, че Женевиев повече няма да отговаря на въпроси. Жените се караха, а Артър ги наблюдаваше. За Марта разпитът беше приключил.

Артър се опитваше да се изолира от препирнята и да обмисли случилото се. Срокът за събиране на допълнителни сведения, отпуснат от Апелативния съд, изтичаше утре. Беше очевидно, че Мюриъл ще се опита да го удължи. Артър определено не беше заинтересован да й позволява това. За него бе най-изгодно Апелативният съд да позволи откриването на процедурата по habeas corpus на Роми на базата на натрупаните до момента доказателства. При това положение, особено в светлината на последните разкрития, Кентън Харлоу — имащ властта да реши казуса — можеше бързо да даде зелена светлина за нов процес срещу Роми Гандолф на база на показанията на Ерно и Женевиев. Артър се опита да изиграе ролята на умиротворител, с надежда да сложи край на разпита на Женевиев.