Скот Търоу - Обратими грешки

— Често?

— Може ли да се каже, че ви е държала в течение на връзките си с различни мъже?

Артър за пореден път се обади: „Слухове“, на което Мюриъл отново отговори, че смята да се пребори с тези възражения в съдебната зала, и настоя съдебния секретар да прочете отново въпроса.

— Вероятно не съм слушала особено внимателно нещата, които ми е говорила — оправда се госпожа Кариер, позволявайки си за пръв път намек за усмивка. — Но все пак аз се омъжих на деветнайсет.

— Виждали ли сте някога госпожица Ремарди в компанията на мъже?

— Понякога.

— Сега… на база близките ви отношения с Луиза Ремарди, многото ви разговори с нея и вашите наблюдения, съставихте ли си мнение дали Луиза Ремарди е имала, или не интимна връзка с Ерно Ердай?

Артър си позволи обстойно възражение: мотивира се, че това е неподходяща тема при снемане на показания. Когато приключи, Мюриъл отново изиска отговор на въпроса си.

Госпожа Кариер отвърна:

— Не вярвам да са имали интимни отношения. Познавах Ерно. Щеше да е много нехарактерно за Луиза да не сподели с мен, че излиза с човек, когото познавам.

Мюриъл кимна, стиснала тънките си устни, за да не се извият в триумфална усмивка. Това беше последният й въпрос и тя предаде свидетелката на Артър.

Без да бърза, той се замисли най-напред върху това каква тежест Харлоу или апелативният съд ще придадат на показанията на госпожа Кариер. Вероятно доста голяма. Съдиите вярваха на хора като Женевиев, понеже такива като нея олицетворяваха трудолюбивите съвестни граждани, благодарение на които светът се върти в правилната посока. Като цяло бе съгласен с предварителната интерпретация на Марта: беше ранен, но не фатално. Мненията, изказани от госпожа Кариер, не бяха достатъчни, за да надделеят над становището на съдия Харлоу, че на Ерно може да се има доверие. Артър си напомни да бъде максимално предпазлив в предстоящата акция по минимизиране на щетите.

Започна с очевидното, като я помоли да потвърди — нещо, което тя направи с готовност, — че не съществува никакъв начин да се намерят доказателства за верността на разкритията на Луиза Ремарди за личния й живот. Нещо повече, тя не знаеше дали Луиза й е казвала всичко, нито дали е криела някакви тайни. Госпожа Кариер оставаше все така официална, макар да изглеждаше малко по-податлива към въпросите на Артър, може би защото не той бе човекът, докарал я насила тук. На поредния му въпрос тя отговори:

— Сигурна съм, че е имало неща, които не ми е казвала, понеже понякога изразявах неодобрението си.

Отговорът предоставяше на Артър удобна възможност да се опита да реабилитира други аспекти в показанията на Ерно.

— И като се има предвид, че в живота на госпожица Ремарди може да е имало различни неща, за които не ви е било известно, помните ли случаи, когато тя е намеквала, че се вижда с повече от един мъж?

Женевиев сви устни и замислено сведе поглед.

— За да отговоря точно, се налага да обясня нещо — започна тя след малко и Артър й направи знак да продължи. — След развода си Луиза беше доста разочарована от мъжете. И не й беше до връзки. Понякога имаше нужда от компания. Понякога й се искаше нещо повече. И подгонеше ли я хормонът, не беше особено придирчива. Още по-малко дискретна. От друга страна, между подобни случаи можеше да има месеци. Друг път дни. Можеше да се види с някого веднъж. С друг — няколко пъти. Беше… не знам каква е точната дума. Прагматична? Мисля, бих могла да кажа, че когато опреше до мъжете, Луиза можеше да бъде много прагматична. Така че понякога съм чувала от нея за повече от един мъж по едно и също време.

Артър просто се бе надявал лекичко да тласне Женевиев в посока към признание, че е възможно Луиза да е работила едновременно в няколко посоки. Това беше малък триумф. Замисли се да я попита ли при това положение дали е чувала госпожица Ренарди да е правила някои от срещите си на паркинга на летището, но отговорът за госпожа Кариер за практичния подход на Луиза по въпросите на любовта му даваше достатъчно основание да използва в своя изгода този момент в съда.

Вместо това той се върна към мнението на госпожа Кариер, че Луиза и Ерно никога не са имали връзка, което донякъде се омаловажаваше от направеното впоследствие признание от Женевиев, че Луиза може да не е споделяла с нея всичко.

— Знаете ли — попита той, — от това, което госпожица Ремарди ви е казвала, дали между Ерно Ердай и нея е съществувала вражда?

— Вражда?