Скот Търоу - Обратими грешки

— Нека го кажа по друг начин. Знаели сте, че около месец и половина преди смъртта й тя е била много ядосана на господин Ердай, нали така?

— Да.

— И тя е смятала, че той е измислил претекст да й направи нещо отвратително и физически отблъскващо, вярно ли е?

— Да.

— Което тя е свързала с интимен акт?

Женевиев се усмихна леко: явно изпитваше удоволствие от словесната еквилибристика на адвокатите.

— Да — потвърди тя.

— И е факт, както вече заявихте, че всъщност тя никога не ви е казвала какво е накарало господин Ердай да предприеме това претърсване?

Веднага усети, че е отишъл една крачка по-напред, отколкото трябва. Женевиев го погледна многозначително, сякаш искаше да го предупреди, после прехапа устни.

— Както казах, тя не ми обясни какво смята, че се опитва да постигне Ердай.

Обезпокоен от мисълта, че нещо му убягва, Артър й се усмихна мило, като че ли точно този отговор най-много го устройваше.

— Нямам повече въпроси — обяви той. Не смееше да погледне към Мюриъл и затова написа няколко безсмислени реда в бележника си. Ако се бе намирал от другата страна на масата, нюансите в отговорите не Женевиев може би щяха да му убегнат. Мюриъл обаче сякаш притежаваше някакъв необикновен сонар или може би бе способна на свръхсетивно възприятие. Така че той изобщо не се изненада, когато тя поиска от секретаря да прочете последния въпрос на Артър.

— Каза ли ви тя защо Ерно Ердай е предприел претърсването? — попита Мюриъл след това.

— Не ми обясни какво мисли, че се опитва да постигне той.

— Това не беше моят въпрос. Не съм ви питала какво си мисли, че иска да постигне той. Попитах казвала ли е какво е накарало според нея господин Ердай да организира претърсването й.

Женевиев изчака и понеже не стана нищо особено, отговори:

— Да.

Мюриъл се обърна към Лари. Артър видя Лари да обръща длан в жест, който означаваше „какво пък, по дяволите“.

— И защо? — изстреля въпроса Мюриъл.

Госпожа Кариер отново заби поглед в скута си и въздъхна дълбоко.

— Заради нещо, което бях казала на Ерно предишната седмица.

— Вие сте казали? Нека върнем лентата…

Женевиев вдигна ръка. На китката й висеше верижка и сред другите миниатюрни фигурки, които се клатеха на нея, се виждаха и четири златни силуета — несъмнено представляващи децата й.

— След като я претърсиха, Луиза страшно се ядоса на Ерно. Но се разсърди и не мен. Защото аз бях казала на Ерно нещо и тя мислеше, че това е причината, поради която той е решил да я претърси. Искаше да ми намекне, че всичко е станало, защото съм си отворила устата.

— И какво бяхте казали на господин Ердай?

Женевиев отново не отговори веднага. След дълга пауза неохотно обясни:

— Веднъж бях поела нощната смяна. Това обикновено бе смяната на Луиза. И дойде един човек, който я търсеше.

— Човек? Каза ли ви името си?

— Не, не ми каза името си.

— Можете ли да го опишете?

— В какъв смисъл?

— Как изглеждаше? От каква раса беше?

— Изглеждаше мургав. Може и да беше чернокож, но не съм сигурна. А може да бе латино.

— Възраст?

— Не бих могла да преценя. Не стар, но не и млад.

— Телосложение?

— По-скоро слаб.

— Добре… Това ли казахте на Ерно седмицата преди Луиза Ремарди да бъде претърсена: че е дошъл някакъв мъж?

— Да.

— Проведохте ли някакъв разговор с мъжа?

— Да. И това разказах на Ерно.

— И какво ви каза мъжът?

— Господинът ме попита къде е Луиза и ми поръча да й предам, че се е срещнал с Фараона.

— Фараона?

— Да.

Видимо озадачена, Мюриъл изгледа изучаващо госпожа Кариер.

— Каза ли ви мъжът нещо повече от това, че се е видял с Фараона?

— Каза ми, че се е видял с Фараона и че Луиза не можело да постъпва така с него.

— И кой е Фараона?

— Не знаех.

Мюриъл кимна. Беше чула нещо, което Артър не бе успял да долови.

— А знаете ли сега кой е Фараона?

— Всичко, което знам, е онова, което ми каза Луиза.

— Кога беше този разговор?

— На следващия ден. След като се появи онзи мъж.

— Разкажете ни какво ви каза тя и какво й казахте вие за Фараона.

— Аз й казах, че е идвал един мъж, и й споменах какво ми е казал за Фараона и че съм разказала за случилото се на Ерно. Тя се разстрои. От това, че съм казала на Ерно. И понеже едното води до другото, ми разказа кой е Фараона.

— И какво точно ви разказа?

Госпожа Кариер гледаше Мюриъл със същото вълнение, с което я гледаше тя. После сложи ръка върху устата си и започна да клати глава.