Скот Търоу - Обратими грешки

— Къде бяхте?

— На гишето за билети на летище „Дюсейбъл“. Имахме обща каса. Смените ни се застъпваха около час. По това време нямаше навалица, така че бе възможно да засечем касата и да поговорим на воля.

— От онова, което ви е известно, какво събитие бе разстроило госпожица Ремарди?

— Ако ме питате какво е било станало, отговорът е „не знам“.

— Описа ли Луиза събитието?

Артър възрази на базата на продължаващо приемане на слухове за показания. Ясно му бе, че Мюриъл разбира защо го прави — идеята му беше да наруши ритъма на разпита, защото тя дори не погледна към него, когато настоя госпожа Кариер да отговори.

— Луиза каза, че е била претърсена за наркотици. Не съблечена, а само с потупване по тялото.

— Обясни ли ви какво в претърсването я е разстроило толкова?

— Нямаше нужда да обяснява. Очевидно е, че не е приятно да си на работа и да те опипат. Но тя беше най-ядосана на начина, по който го бяха направили. Описа ми го с доста остри фрази.

— И какво точно ви каза?

— Каза, че я претърсили да не крие нещо под дрехите си, но се престарали… подметна нещо в смисъл, че е правила секс с мъже, които не били имали шанса да я опипат на всички тези места.

Секретарят, чиято длъжностна характеристика изискваше да бъде незабележим като статуя, наруши правилника и се изсмя от сърце. Адвокатите около масата също не се сдържаха и се усмихнаха, но госпожа Кариер остана сериозна както досега.

— И по кое време след обиска разговаряхте с нея?

— Беше изминал по-малко от час. Бяха го направили веднага след края на смяната й. Аз току-що бях дошла.

— Какво ви каза тя за Ерно Ердай?

— Дословно?

— Моля ви…

— Тези думи не са в речника ми. Прекалено са цветисти.

— Би ли било точно да се изразим, че е изразила омраза към господин Ердай?

— Съвсем точно. Тя спомена, че той е знаел, че тя няма нищо общо с наркотиците, и че е излъгал, за да я претърсят.

Последното явно изненада Мюриъл. До момента между разпитващ и свидетел бе имало добър синхрон. Артър вярваше на Марта, която бе заявила, че не е разрешавала на Мюриъл да разпитва госпожа Кариер преди, но от друга страна, Марта и Мюриъл се познаваха отлично и за Марта бе важно да измъкне клиентката си от разпита колкото е възможно по-рано.

Лари се наведе и прошепна нещо в ухото на Мюриъл. Беше облечен в трикотажна риза с разкопчана яка и поплинено сако в цвят каки, толкова намачкано от лятната горещина, че приличаше на смачкан хартиен плик за пазар. Неофициалното облекло бе типично за Лари и много други детективи, които по правило искаха да останат колкото може по-далеч от формалностите на правните процедури. За разлика от съдебния секретар, Лари държеше малко бележниче със спирала и от време на време записваше нещо.

— Обясни ли ви откъде знае, че точно Ерно Ердай е излъгал, за да бъде претърсена? — попита Мюриъл.

— Не.

— Но смяташе така?

Артър възрази, че се допуска госпожа Кариер да свидетелства за предположенията на Луиза, и Мюриъл оттегли въпроса си. Лари отново наведе глава над ухото й и прошепна нещо, скрил устни зад черните й къдрици.

— Обясни ли тя какво според нея се е опитвал да постигне с това претърсване господин Ердай?

— Не, само спомена факта.

Черните очи на Мюриъл оставаха впити в свидетелката.

— Когато направи тези осъдителни бележки по отношение на господин Ердай, това ли беше първият път, когато я чухте да говори за него?

— Не.

— При някои от предишните ви разговори тя споменавала ли е нещо за Ерно Ердай извън ролята му на колега и началник на сигурността на летище „Дюсейбъл“?

— Не — отговори Женевиев след дълго замисляне.

— А правила ли беше преди това забележки, които да показват, че не го харесва?

— Не си спомням да е казвала преди претърсването, че не го е харесвала.

Макар да владееше лицето си като професионален покерджия, Мюриъл не можа да скрие разочарованието си.

— А демонстрирала ли е положителни чувства към него?

— Не си спомням нищо подобно… Не.

— Би ли било точно, ако кажем, че преди споменатия случай общият тон на нейните коментари е бил по-скоро в негативната гама? — настоя Мюриъл.

Артър възрази срещу формулировката на въпроса. Инструктирана от Мюриъл да отговори, госпожа Кариер каза:

— Може би може да се каже и така.

Мюриъл погледна в бележника си, явно готова да отвори нова тема.

— Госпожо Кариер, вие повторихте бележка, направена пред вас от госпожица Ремарди във връзка с любовния й живот. — Женевиев леко се нацупи и на брадичката й се появи трапчинка. Беше съвсем ясно, че безкомпромисният тон на разпита не й допада. — Обсъждаше ли често госпожица Ремарди интимните си проблеми с вас?