Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

Можеше ли да изчака до уикенда? Не, не можеше. Хидеки Сатсума натисна бутона, който щеше да повика Ейдо при него.

Дездемона се втурна в апартамента си на третия етаж на малката кооперация на улица „Сикамор“ в покрайнините на Холоуман. Първата й спирка беше банята, където взе топла вана, за да премахне следите от трикилометровата разходка пеша до вкъщи. После отиде в кухнята и си отвори консерва с ирландска яхния и още една с оризов пудинг със сметана. Дездемона не беше добра готвачка. Очите, които Кармайн с изненада откри, че са красиви, не забелязваха вдлъбнатия линолеум и белещите се тапети. Комфортът не бе смисълът на живота на Дездемона Дюпре.

Навлече кариран мъжки халат и влезе във всекидневната, любимото й занимание лежеше в голяма плетена кошница, поставена на висока ракитена етажерка до любимото й кресло, чиито изскочили пружини също не забелязваше. Намръщи се, бръкна в кошницата за дългото парче коприна, на което бродираше гоблен за Чарлз Понсонби. Май го беше оставила най-отгоре? Да, напълно сигурна беше! Хаосът не съществуваше като понятие за Дездемона Дюпре. Всичко си имаше свое място и си го обитаваше. Но бродерията я нямаше. Вместо нея намери малка топка заплетени къдрави, къси черни косми, вдигна ги и ги огледа. И тогава видя бродерията, кървавочервените й шарки бяха потънали в мрака на пода, зад креслото.

Пусна космите на земята, вдигна бродерията и я разпери, за да види дали не е повредена, но освен че беше малко смачкана, й нямаше нищо друго. Колко странно!

Досети се за отговора и сви устни. Този любопитко хазяинът й, който живееше в апартамента под нея, пак си е пъхал носа, където не трябва. Как можеше да го спре? Жена му беше толкова мила, а и той беше мил по свой си начин. И къде другаде можеше да си намери напълно обзаведен апартамент за седемдесет на месец, и то в безопасен квартал? Космите заминаха в кошчето в кухнята, а тя се настани, свила крака под себе си, в голямото старо кресло и продължи да работи по произведението, което тайно смяташе за най-хубавата си бродерия досега. Сложен завъртян мотив от няколко червени цвята, от розово-червено до тъмночервено, на фон от светлорозова коприна.

Обаче този глупак хазяинът й заслужаваше да му направи номер.

Тамара се умори да се опитва, а и въображението й не успяваше като никога да нарисува достатъчно грозно и ужасяващо лице. Щеше да стане, но не тази вечер. Не и толкова скоро след днешното нещастие. Това нахално ченге Делмонико с мъжкарската му походка и широки рамене, толкова широки, че го правеха по-нисък отколкото е, с огромния му врат, който при всеки друг би направил главата да изглежда като карфица, но не и при него. Масивен. Но колкото и да се опитваше, затворила очи и стиснала зъби, не можеше да си го представи като свиня. А след като направи така, че да си изпусне срещата, искаше да си го представи като най-гадната свиня на света.

Не можеше да заспи и какво друго й оставаше да прави? Отпусна се в яркочервеното кожено кресло и посегна към телефона.

— Скъпи? — промълви, когато й отговори сънлив глас.

— Казах ти никога да не ми се обаждаш тук!

От другата страна се чу свободно.

Сесил лежеше в леглото, подпрял буза на красивата гръд на Албърта и се опитваше да забрави ужаса на Джими.

Отис слушаше ритмичното биене на собственото си сърце и по сбръчканото му лице се стичаха сълзи. Няма вече да носи оловни тухли, няма да търкаля бутилки с газ за жените, няма да товари асансьора с клетки. Колко ли ще е пенсията му?

Уесли беше прекалено щастлив и превъзбуден, за да заспи. Как само се напрегна Мохамед, като чу новината му! Изведнъж селяндурът натегач стана важен. Той, Уесли ле Клерк, получи задача да информира Мохамед ел Неср за убийството на черната жена в „Хъг“. Вече се издигаше.

Нур Чандра се беше усамотил в къщата, в която влизаха само той и слугата му, Мизрартур. Седна по турски с обърнати нагоре длани върху коленете. Всеки пръст си беше точно на мястото. Не спеше, но и не беше буден. Беше на друго място, в друго измерение. Трябваше да прогони демоните, а демоните бяха ужасни.

Морис и Катрин Финч седяха в кухнята и преглеждаха сметките.

— Гъби-мъби! — каза Катрин. — Ще ти струват повече, отколкото ще спечелиш, Мори, а моите пилета няма да ги ядат.

— Но това е нещо различно, миличка! Ти самата каза, че копаенето на тунела е добро разкършване. Така и така вече е изкопан, какво имам да губя, ако опитам? Екзотични видове за няколко изискани магазина в Ню Йорк.