Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

Кармайн настръхна и той потрепери.

— След като е махнал бенката, все още не му се е струвала идеална, затова я е покрил с маслена боя, за да я направи съвършена. О, Патси, тоя е пълен психопат!

— Да — потвърди Патрик.

— Значи е хирург? — попита Марсиано и побутна пепелника на Силвестри и неговото съдържание далеч от носа си.

— Не е задължително — отвърна Кармайн. — Вчера говорих с жена, която се занимава с микрохирургия на животни в „Хъг“. Тя не е лекар. Сигурно във всеки голям изследователски център като медицинския факултет на „Чъб“ има десетки фелдшери, които могат да оперират не по-зле от всеки хирург. Във връзка с това, което Патси каза, че е направил убиецът, за да съсири кървящата бенка, аз пък подозирах, че е месар. Сега вече мисля, че мога спокойно да изключа тази възможност.

— Но продължаваш да смяташ, че има връзка с „Хъг“? — поинтересува се Силвестри, взе отвратителната си пура и я засмука.

— Да.

— Какво следва?

Кармайн стана и кимна към Кори и Ейб.

— Проверете обявените за изчезнали в целия щат. В базата данни на Холоуман няма такъв човек, освен ако убиецът не я е държал прекалено дълго за това, което е смятал да прави с нея. И понеже не знаем как е изглеждала, да се съсредоточим върху бенката.

Патрик излезе с него.

— Този случай няма да го разкриеш бързо. Копелето не ти е оставило нищо, за което да се хванеш.

— Не знам. Ако маймуната не се беше свестила в хладилника, дори нямаше да разберем, че е извършено престъпление.

Проверката в базата данни с изчезнали на Холоуман не даде никакви резултати. Кармайн започна да звъни по другите полицейски участъци в щата. Щатските ченгета бяха намерили трупа на десетгодишно момиченце в гората до маршрута „Апалачи“ — едро дете със смесена кръв, обявено за изчезнало от родителите, докато били на къмпинг. Но то беше починало от сърдечен удар и нямаше нищо съмнително около смъртта му.

От полицията в Норуолк съобщиха за шестнайсетгодишно момиче от доминикански произход на име Мерседес Алварес, изчезнало преди десет дни.

— Висока сто петдесет и пет сантиметра, с чуплива, но не прекалено къдрава коса, тъмнокафяви очи, наистина хубаво лице и зряла фигура — каза човекът, който се представи като лейтенант Джо Браун. — О, и с голяма бенка във формата на сърце на десния бут.

— Не мърдай, Джо, идвам до половин час.

Сложи буркана на покрива на форда и препусна по магистрала И–95 с пусната сирена. Взе шейсетте километра за двайсет минути.

Лейтенант Джо Браун беше негов връстник, между четирийсет и четирийсет и пет годишен, и по-развълнуван, отколкото Кармайн очакваше. Браун беше изнервен като всички полицаи в околността. Кармайн разгледа цветната снимка в папката, потърси описания на бенката, която нечия неумела ръка се бе опитала да скицира.

— Тя е точно нашето момиче — каза. — Боже, красива е! Дръж ме в течение, Джо.

— В десети клас е в гимназията „Св. Марта“. Има добри оценки, не създава тревоги, няма гаджета. Произхожда от доминиканско семейство, което живее тук в Норуолк от двайсет години. Бащата е касиер, майката — домакиня. Шест деца, две момчета и четири момичета. Мерседес е — всъщност е била — най-голямата. Най-малкото е момче на три години. Живеят в тих стар квартал и не се забъркват в нищо.

— Някой виждал ли е как отвличат Мерседес? — попита Кармайн.

— Никой. Скъсахме си задниците да я търсим, защото… — Млъкна за малко и лицето му стана тревожно. — Тя е второто момиче, което изчезва през последните два месеца. И двете са в десети глас в „Св. Марта“, от един и същи клас, близки са, но не са първи приятелки. Мерседес имала урок по пиано след училище, трябвало да се върне вкъщи към четири и половина. Като не се появила до шест и след като монахините потвърдили, че си е тръгнала точно когато трябва, господин Алварес ни се обади. Вече бяха разстроени заради Верина.

— Верина първото момиче ли е?

— Да. Верина Гаскон. От креолско семейство от Гваделупа, и те са тук от доста време. Изчезна на път за училище. И двете семейства живеят съвсем близо до „Св. Марта“, само на една пряка. Претърсихме цял Норуолк за Верина, но тя беше изчезнала без следа. А сега и това момиче, същата работа.

— Има ли вероятност някое от двете момичета да е избягало с таен приятел?

— Никаква — беше категоричен Браун. — Може би трябва да се видиш с двете семейства, за да ме разбереш. Те са старомодни латиноамерикански католици, възпитават децата си строго, но с много любов.