Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Колекционерът на пеперуди: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Колекционерът на пеперуди»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Годината е 1965, действието се развива в университетски град в Кънектикът, а полицията все още не използва психологическия профил за разкриване на серийните убийци. Лейтенант Кармайн Делмонико трябва да се учи сам в хода на разследването, в което убиецът е винаги две стъпки пред него.
Историята започва, когато в изследователски център по неврология са намерени части от тялото на младо момиче.
Бързо става ясно, че убиецът най-вероятно е служител на изследователския център и това не е първото му убийство. Жаден за кръв, той изобретателно и нагло се прицелва в определен тип момичета.
Заподозрените са много: богат и амбициозен млад индиец, който се стреми да спечели Нобелова награда; професорът, който ръководи института и върши странни неща в мазето си; невротичен специалист по епилепсия с международна известност; неврохимик с вкус към добрата храна, виното и музиката; японец с редки и необичайни занимания и икономическият директор на института Дездемона Дюпре, корава жена, стъпила здраво на земята, към която Делмонико изпитва все по-силно и опасно привличане.
Серийният убиец се развихря и става още по-брутален. В същото време самотникът Делмонико и силната, но и енигматична госпожица Дюпре навлизат по-дълбоко в тайните на заподозрените, докато стигат до стара семейна тайна, скандална и ужасяваща. Но дали в нея се коренят причините за убийствата?
Колийн Маккълоу майсторски поддържа напрежението и не разкрива истината до последната страница, а развръзката идва като гръм от ясно небе.

Колекционерът на пеперуди — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Колекционерът на пеперуди», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ръката му гневно се стовари на масата. Децата се вкамениха и се разтрепериха.

— И как разбра, че съм получавал предложения, Паола? — попита той заплашително.

Лицето й побледня, но тя му се опъна.

— Оставяш си писмата навсякъде, намирам ги къде ли не.

— И ги четеш. И се чудиш защо искам понякога да се махна? Пощата е нещо лично, чуваш ли? Лично!

Уолт захвърли вилицата си, блъсна стола далеч от масата и излезе от кухнята. Жена му и децата гледаха втренчено след него известно време, после Паола избърса усмихнатото лице на Майки и стана да донесе сладоледа и желето.

На стената до хладилника имаше старо огледало. Паола зърна отражението си в него и усети как сълзите й напират. За осем години жизнената, красива млада жена с перфектно тяло се бе превърнала в кльощава безлична състарена домакиня.

О, колко беше щастлива, когато срещна Уолт, чаровния завладяващ Уолт! Дипломиран лекар, толкова талантлив, че скоро щяха да са богати. Но не знаеше, че Уолт няма намерение да се откаже от научните изследвания, — водопроводчиците изкарваха повече от учените! А децата идваха едно след друго. Единственият начин, да се предпази от пето забременяване беше да извърши грях — Паола пиеше противозачатъчни.

Осъзна, че караниците са разрушителни. Разстройваха децата, разстройваха и нея и караха Уолт да търси убежище във вилата си все по-често. Неговата вила — тя дори не я беше зървала! Нито щеше някога да я види. Уолт отказваше, дори да й каже къде е.

— О-хо! Украса от фондан! — извика Стенли.

— На гроздово желе не се прави украса от фондан — обясни му педантичната Бела.

Според собствените си разбирания Паола беше добра майка.

— Отделно ли предпочиташ желето и сладоледа, скъпа?

Доктор Хидеки Сатсума влезе в апартамента си на върха на най-високата сграда в Холоуман и усети как стресът от деня се свлича от рамене му.

Ейдо беше дошъл по-рано, за да подреди всичко така, както го обичаше господарят му. След това беше слязъл десет етажа по-долу в неугледния апартамент, в който живееше със съпругата си.

Обзавеждането беше просто, но това беше подвеждащо: кована мед по стените, врати на квадрати от индийско палисандрово дърво и фина хартия, лъснати тъмни дървени подове, старинна рисунка триптих с безизразни жени с дръпнати очи, големи кокове и чадърчета с изпъкнали ребра, семпъл пиедестал от полиран черен камък с едно перфектно цвете в модернистична ваза „Стюбен“.

На черната лакирана маса, потънала в по-нисък участък на пода, имаше вечеря от суши, а когато отиде до спалнята, намери приготвено кимоно, джакузи, изпускащо лениви струйки пара, и оправено легло.

Изкъпан, нахранен и отпочинал, той отиде до стъклената стена, ограждаща зимната градина, и сетивата му се изпълниха с нейното съвършенство. Построяването й го вкара в много разходи, но парите не бяха нещо, за което Хидеки трябваше да се притеснява. Беше толкова прекрасно да живее в апартамента, който някога е представлявал само голяма покривна тераса. Стъклата, отделящи градината от външния свят, бяха огледални, но тези към стаята бяха прозрачни. Аранжировката й беше минималистична, на ръба на аскетизма. Няколко иглолистни бонзая, висок холивудски кипарис, извит в двустепенна спирала, изключително стар японски клен, около две дузини камъни в различни размери и форми и разноцветни дребни мраморни отломки, подредени и сложен мотив, по който не би трябвало да се стъпва. Тук стихиите на личната му вселена се сливаха и го пренасяха в най-щастливото състояние на духа.

Чувствителният му нос долавяше, че пръстите му още понамирисваха на ксилол и Хидеки Сатсума се взираше в зимната си градина с ясното съзнание, че личната му вселена е разтърсена из основи. Трябва да пренареди саксиите, камъните и мраморчетата, за да неутрализира това крайно неприятно развитие на нещата. Развитие, над което нямаше контрол, и то точно той, който се стремеше да контролира всичко около себе си. Ето там… там, където розовата струйка криволичи покрай лъскавите нефритени камъчета… И там, където острият сив отломък се издига като меч пред нежната заобленост на разцепения като женска вулва червен камък… И там, където двустепенната спирала на холивудския кипарис се е устремила към небето… Изведнъж му се сториха не на място — трябваше да ги подреди отново.

Мисълта му меланхолично се стрелна към къщата на плажа, на върха на Кейп Код, но случилото се там изискваше да мине известен период на възстановяване. Освен това дотам се пътуваше дълго с кола, дори и с неговото маниашко ферари в слабия нощен трафик. Не, тази къща си имаше друго предназначение и въпреки че беше свързана с това, което разтърсваше основите на вселената му, епицентърът на този трус се намираше тук, в зимната градина в Холоуман.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Колекционерът на пеперуди»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Колекционерът на пеперуди» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Колекционерът на пеперуди»

Обсуждение, отзывы о книге «Колекционерът на пеперуди» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x