Ръката му гневно се стовари на масата. Децата се вкамениха и се разтрепериха.
— И как разбра, че съм получавал предложения, Паола? — попита той заплашително.
Лицето й побледня, но тя му се опъна.
— Оставяш си писмата навсякъде, намирам ги къде ли не.
— И ги четеш. И се чудиш защо искам понякога да се махна? Пощата е нещо лично, чуваш ли? Лично!
Уолт захвърли вилицата си, блъсна стола далеч от масата и излезе от кухнята. Жена му и децата гледаха втренчено след него известно време, после Паола избърса усмихнатото лице на Майки и стана да донесе сладоледа и желето.
На стената до хладилника имаше старо огледало. Паола зърна отражението си в него и усети как сълзите й напират. За осем години жизнената, красива млада жена с перфектно тяло се бе превърнала в кльощава безлична състарена домакиня.
О, колко беше щастлива, когато срещна Уолт, чаровния завладяващ Уолт! Дипломиран лекар, толкова талантлив, че скоро щяха да са богати. Но не знаеше, че Уолт няма намерение да се откаже от научните изследвания, — водопроводчиците изкарваха повече от учените! А децата идваха едно след друго. Единственият начин, да се предпази от пето забременяване беше да извърши грях — Паола пиеше противозачатъчни.
Осъзна, че караниците са разрушителни. Разстройваха децата, разстройваха и нея и караха Уолт да търси убежище във вилата си все по-често. Неговата вила — тя дори не я беше зървала! Нито щеше някога да я види. Уолт отказваше, дори да й каже къде е.
— О-хо! Украса от фондан! — извика Стенли.
— На гроздово желе не се прави украса от фондан — обясни му педантичната Бела.
Според собствените си разбирания Паола беше добра майка.
— Отделно ли предпочиташ желето и сладоледа, скъпа?
Доктор Хидеки Сатсума влезе в апартамента си на върха на най-високата сграда в Холоуман и усети как стресът от деня се свлича от рамене му.
Ейдо беше дошъл по-рано, за да подреди всичко така, както го обичаше господарят му. След това беше слязъл десет етажа по-долу в неугледния апартамент, в който живееше със съпругата си.
Обзавеждането беше просто, но това беше подвеждащо: кована мед по стените, врати на квадрати от индийско палисандрово дърво и фина хартия, лъснати тъмни дървени подове, старинна рисунка триптих с безизразни жени с дръпнати очи, големи кокове и чадърчета с изпъкнали ребра, семпъл пиедестал от полиран черен камък с едно перфектно цвете в модернистична ваза „Стюбен“.
На черната лакирана маса, потънала в по-нисък участък на пода, имаше вечеря от суши, а когато отиде до спалнята, намери приготвено кимоно, джакузи, изпускащо лениви струйки пара, и оправено легло.
Изкъпан, нахранен и отпочинал, той отиде до стъклената стена, ограждаща зимната градина, и сетивата му се изпълниха с нейното съвършенство. Построяването й го вкара в много разходи, но парите не бяха нещо, за което Хидеки трябваше да се притеснява. Беше толкова прекрасно да живее в апартамента, който някога е представлявал само голяма покривна тераса. Стъклата, отделящи градината от външния свят, бяха огледални, но тези към стаята бяха прозрачни. Аранжировката й беше минималистична, на ръба на аскетизма. Няколко иглолистни бонзая, висок холивудски кипарис, извит в двустепенна спирала, изключително стар японски клен, около две дузини камъни в различни размери и форми и разноцветни дребни мраморни отломки, подредени и сложен мотив, по който не би трябвало да се стъпва. Тук стихиите на личната му вселена се сливаха и го пренасяха в най-щастливото състояние на духа.
Чувствителният му нос долавяше, че пръстите му още понамирисваха на ксилол и Хидеки Сатсума се взираше в зимната си градина с ясното съзнание, че личната му вселена е разтърсена из основи. Трябва да пренареди саксиите, камъните и мраморчетата, за да неутрализира това крайно неприятно развитие на нещата. Развитие, над което нямаше контрол, и то точно той, който се стремеше да контролира всичко около себе си. Ето там… там, където розовата струйка криволичи покрай лъскавите нефритени камъчета… И там, където острият сив отломък се издига като меч пред нежната заобленост на разцепения като женска вулва червен камък… И там, където двустепенната спирала на холивудския кипарис се е устремила към небето… Изведнъж му се сториха не на място — трябваше да ги подреди отново.
Мисълта му меланхолично се стрелна към къщата на плажа, на върха на Кейп Код, но случилото се там изискваше да мине известен период на възстановяване. Освен това дотам се пътуваше дълго с кола, дори и с неговото маниашко ферари в слабия нощен трафик. Не, тази къща си имаше друго предназначение и въпреки че беше свързана с това, което разтърсваше основите на вселената му, епицентърът на този трус се намираше тук, в зимната градина в Холоуман.
Читать дальше