Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

— Съпругът на госпожица Вилич „хъг“-ист ли беше?

— Ние казваме хъгъри, лейтенант — уточни Смит, все едно имаше косми в устата. — Злобата на Франк Уотсън не спря до „Хъг“. Каза, че щом има чъбъри, трябва да има и хъгъри. Не, съпругът й не беше нито хъгър, нито чъбър. — Пое дълбоко въздух. — Ако трябва да съм напълно откровен, той завлече горкото момиче с пари. Оправихме нещата, но не предприехме нищо повече.

— Изненадан съм, че бордът не е настоял да я уволните.

— Не бих могъл, лейтенант! Дойде при мен от секретарския колеж „Кърк“ в Холоуман и никога не е работила другаде. — Огромна въздишка. — Беше неизбежно, когато госпожица Дюпре дойде при нас, Тамара да се настрои враждебно към нея. Жалко. Госпожица Дюпре се справя прекрасно с работата си, много по-добре отколкото Тамара, ако трябва да съм честен! Има дипломи по медицински мениджмънт и счетоводство.

— Силна жена. Може би щяха да се разбират по-добре, ако госпожица Дюпре беше малко по-мека и женствена?

Но професорът не клъвна стръвта, предпочете да отговори по друг начин:

— Всички много харесват госпожица Дюпре.

Кармайн си погледна часовника.

— Време е да ви оставя да си вървите, господине. Благодаря ви за помощта.

— Нали не мислите, че трупът има нещо общо с „Хъг“ и моите хора? — попита професорът, когато излезе с Кармайн в коридора.

— Мисля, че трупът има общо само и единствено с „Хъг“ и вашите хора. И моля ви, професоре, отложете събранието на борда до следващия понеделник. Засега имате пълна свобода да обясните ситуацията на господин Роджър Парсън младши и на ректора Макинтош, но не давайте информация на никого другиго. Изключения не се позволяват нито за съпруги, нито за колеги.

„Малволио“ се намираше до областната административна сграда и работеше денонощно. Може би защото много от редовните посетители носеха сини униформи, то беше декорирано в мек син цвят като от английска рисувана порцеланова чиния, нарушаван само от гипсови отливки във формата на девойки, гирлянди и плетеници. Кори и Ейб отдавна си бяха тръгнали, когато Кармайн паркира форда отпред и влезе да си поръча кюфтета със сос и картофено пюре, салата с майонезена заливка и две парчета ябълков пай със сладолед.

Когато най-накрая усети стомаха си пълен, се прибра у дома, взе си дълъг душ и се строполи гол в леглото и заспа, щом главата му допря възглавницата.

Хилда Силвърман се прибра вкъщи и видя, че Рут вече беше приготвила вечерята: пълна тенджера свински пържоли, на които не си беше направила труда да махне мазнината, готово картофено пюре на прах, салата от марули, които се бяха спаружили от дългия престой във винегретния сос, и готова замразена шоколадова торта за десерт. Добре, че нямам проблеми с килограмите, помисли си Хилда. Цяло чудо, че и Кийт успяваше да държи своите под контрол, след като толкова много обичаше готвенето на майка си. Това беше единствената проява на скромния му произход. Не, Хилда, бъди честна! Той обича майка си не по-малко от манджите й.

Него обаче го нямаше. Чинията му бе обвита във фолио и поставена над тенджера с вода, която Рут държеше къкреща, докато синът й се прибере, дори в два или три часа през нощта.

Хилда мразеше свекърва си, която упорито отказваше да се отърве от манталитета на беднячка. Но двете бяха свързани като сиамски близнаци в бедрото и това бедро, на име Кийт, категорично отказваше да се впише в картинката. Ако Кийт предпочиташе хората да не знаят за произхода му, майка му нямаше да се възпротиви и би умряла за него точно със същата радост, с която и Хилда би го направила.

Рут беше много важен фактор за удобството на Кийт и Хилда, тъй като съжителството им даваше на възможност на Хилда да продължи да ходи на високо платената си работа. И което беше още по-хубавото, на Рут й харесваше да живее в ужасна къща и в ужасен квартал. Тази къща й напомняше, както и на безволевия Кийт, за стария дом в Дейтън, Охайо, където хората пълнеха задните си дворове със стари перални машини и ръждясали шасита на коли. Влажно, студено и депресиращо като жилището на „Гризуолд Лейн“ в Холоуман, Кънетикът.

Кийт и Хилда живееха в най-ужасната къща на „Гризуолд Лейн“, защото наемът беше символичен и им даваше възможност да спестяват по-голямата част от двете заплати (нейната беше два пъти по-голяма от неговата). Кийт беше приключил стажа си като специализант, вече бе пълноправен лекар и планираше да закупи част от някоя лъскава неврохирургична практика, за предпочитане в Ню Йорк. Не искаше да остане цял живот Кийт Кинетон, нископлатената изтривалка на медицинската наука! Двете жени се бореха героично, за да му помогнат да осъществи амбициите си. Рут си беше родена скъперница, смяташе средната конфекция за прекалено скъпа и винаги купуваше залежали стоки от супермаркета. Хилда пестеше от незначителни неща като прически и барети и носеше, за нейно най-голямо неудоволствие, очила като лупи. В същото време дрехите и колата на Кийт трябваше да са от най-добрите, а работата му изискваше най-скъпите контактни лещи, които можеха да се намерят. Каквото поискаше Кийт — получаваше го веднага.