Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

Дойде ред и на доктор Хидеки Сатсума, който беше забележителен мъж. Английският му беше идеален и с американски акцент. Обясни, че баща му работел в японското посолство във Вашингтон, откакто били подновени дипломатическите отношения след войната. Сатсума получил средното си образование в Америка, а дипломите му бяха от „Джорджтаун“.

— Работя по неврохимията на риненцефалона — каза и като улови празния поглед на Кармайн, се засмя. — Нарича се още „мозъчния център на мириса“ — най-примитивната част от сивото вещество. Той има тясна връзка с епилептичния процес.

И Сатсума си го биваше на външен вид. В „Хъг“ имаше доста хубавци сред мъжете! И неговите черти бяха аристократични, беше се подложил на операция за премахване на типичната за азиатците гънка на клепача, с което беше открил вътрешния ъгъл на искрящите си черни очи. Беше доста висок за японец. Движеше се с грацията на Рудолф Нуреев и имаше същия леко татарски вид като него. Кармайн безпогрешно го прецени като човек с бързи рефлекси, който никога не би изпуснал стъкленица. Освен това беше симпатичен, а това притесняваше Кармайн, който бе служил по време на войната в Тихия океан и не обичаше японците.

— Трябва да разберете, лейтенант — каза сериозно Сатсума, — че ние, работещите в „Хъг“, не сме от наблюдателните, освен ако не става въпрос за непосредствената ни работа, за която сме надарени с рентгеново зрение, по-добро и от на Супермен. Кафяв хартиен чувал за мъртви животни може да ни се набие на очи, ако има нарушение, иначе изобщо няма да го забележим. И тъй като асистентите на лекарите на „Хъг“ са много добри, чувалите с животински трупове никога не остават толкова дълго, че да ни направят впечатление. Не ги свалям лично. Моят асистент го прави.

— Виждам, че и той е японец.

— Да. Ейдо е мой помощник във всяко едно отношение. Той и жена му живеят на десетия етаж на „Натмег Иншурънс“, където пък аз държа апартамента на последния етаж. Както вие много добре знаете, защото живеете в същата сграда.

— Всъщност не знаех. Вашият апартамент има отделен асансьор. Но Ейдо и жена му съм ги виждал. Женен ли сте, докторе?

— Аз!? Никога! Има прекалено много красиви риби в морето, за да се обвържа само с една. Ерген съм.

— Имате ли си приятелка в „Хъг“?

Черните му очи блеснаха, но бяха развеселени, а не ядосани.

— О, боже, не! Както ми каза баща ми преди много години, само глупавите ергени смесват работата с удоволствието.

— Добро житейско правило.

— Искате ли да ви представя на доктор Шилер? — попита Сатсума, тъй като му стана ясно, че разпитът е приключил.

Я виж ти, още един красавец в „Хъг“! Истински викинг. Кърт Шилер беше патологът на „Хъг“. Английският му имаше съвсем лек немски акцент, който без съмнение бе виновен за силната неприязън, която се изписа на лицето на доктор Морис Финч, когато спомена името на Шилер. Очевидно не се харесваха. Шилер беше висок, малко слабоват, със сламеноруса коса и светлосини очи. Нещо в него дразнеше Кармайн, но то нямаше нищо общо с националността му. Острият полицейски нюх надуши хомосексуалност. Ако Шилер не е гей, значи моят нюх не струва пукната пара, а това не е така, помисли си Кармайн.

Лабораторията по патология беше точно до операционната, но изглеждаше някак си по-голяма заради липсата на котки в животинския кът. Шилер работеше с двама асистенти, Хал Джоунс, който се занимаваше с хистологията в „Хъг“, и Том Скинкс, който работеше изключително по проектите на Шилер.

— Понякога ми изпращат мозъчни проби от болницата — каза патологът. — Това е заради опита с атрофията на кортекса и церебралните белези. Моята собствена работа се състои в търсене на белези по хипокампуса и ункуса.

„Ох, пак дрън-дрън-дрън!“ Кармайн вече се бе научил да изключва, като започнеха дългите думи. Проблемът не беше толкова в дължината им, колкото в неяснотата им. Били Хоу, електронният инженер говореше за магнитна проницаемост по-малка от единица, сякаш Кармайн автоматически разбираше за какво става въпрос. „Всички говорим на специфичен професионален жаргон, дори полицаите“ — помисли си той с въздишка.

Вече беше шест следобед и Кармайн бе освирепял от глад. Но най-добре беше да обходи всички, за да може да ги пусне да си ходят, тогава ще си яде на спокойствие. Оставаха му само четирима на четвъртия етаж.

Започна с Хилда Силвърман, библиотекарката, която управляваше огромна библиотека, претъпкана с метални полици и шкафове, които съдържаха книги, карти, документи, доклади, препечатки, статии и важни откъси от големи томове.