Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

— Какво друго ти говори това, Кармайн? — попита Кори.

— Че в ума си е изградил идеал за съвършенство, на който тези момичета приличат, но винаги в тях се оказва, че има нещо несъвършено. Като бенката на Мерседес. Може би една от тях го е пратила на майната си, а на него не му е харесало такива думи да излизат от девствените й устни. Но всъщност страданието им го възбужда като всеки изнасилвач. Затова не знам дали да го квалифицираме като убиец или като изнасилвач. Той, разбира се, е и двете, но как точно работи мозъкът му? Какъв е истинският му мотив да причинява това?

Кармайн се намръщи.

— Знаем какъв тип жертви харесва и че този тип е сравнително рядък, но и един призрак е по-видим от него. След двете отвличания в Норуолк, полицаите са си скъсали задниците да търсят маниаци, воайори и пришълци по улиците около училищата, непознати, които влизат в контакт със семействата или учениците. Проверили са всички, от доброволците в благотворителните организации до клошарите, пощальоните, продавачите на енциклопедии, както и хората, обявили, че са мормони или Свидетели на Йехова, или някакви други религиозни мисионери. Инкасатори, общински служители, озеленители, телефонни и електротехници. На практика създали мозъчен тръст, който се опитвал да разреши загадката как е успял да се добере достатъчно близо до момичетата, за да ги отвлече, но резултатът бил нулев. Никой не можел да си спомни нищо, което да ги насочи нанякъде.

Кори се изправи.

— Започвам да звъня — каза.

— Добре. Ейб, кажи за „Хъг“ — подкани го Кармайн.

И Ейб извади тефтера си.

— Трийсет души са на щат в „Хъг“, като се започне с професор Смит и се свърши с Алодис Милър, миячката. — Извади два листа от папката под лакътя си и ги подаде на Кармайн. — Ето списък с имената, годините, длъжностите, стажа им и всичко, което може да ни потрябва. Единствената, която има някакъв хирургичен опит, е Соня Либман от операционната. Двамата чужденци дори нямат медицинско образование, а доктор Форбс каза, че припаднал, докато гледал обрязване.

Покашля се и извади още един лист.

— А това са хората, които влизат и излизат често, но техните лица са добре познати — гледачите на животните, лекари от медицинския факултет. „Майти Брайт Сайънтифик Клийнърс“ са сключили договор да чистят „Хъг“, което и правят между полунощ и три през нощта от понеделник до петък, но не се занимават с опасните отпадъци. Това е задължение на Отис Грийн. За това трябва очевидно да си обучен, което добавя няколко долара към заплатата на Отис. Съмнявам се, че „Майти Брайт“ имат нещо общо с престъплението, защото Сесил Потър се връща всяка вечер в „Хъг“ и заключва отделението за животни по-здраво от Форт Нокс, за да не надничат там чистачите. Той нарича маймуните „моите бебчета“. Ако чуят и най-малък звук през нощта, вдигат страшна олелия.

Благодаря за информацията, Ейб. Не се бях сетил за „Майти Брайт“. — Кармайн погледна Ейб с голяма обич. — Впечатления от работещите, които си струва да споделиш?

— Правят ужасно кафе — каза Ейб, — а един умник от отделението по неврохимия пълни стъкленица с вкусни на вид бонбонки — розови, жълти, зелени. Само дето не са бонбонки, а стиропор.

— Преметнал те е.

— Преметна ме.

— Нещо друго?

— Нищо важно. Можеш да изключиш Алодис миячката — прекалено е тъпа. Съмнявам се, че чувалите са сложени в хладилника, докато Отис и Сесил са били на работа. Предполагам, че е станало по-късно.

— Ами вероятният брой на местата за изхвърляне на отпадъците?

— Намерих седем различни хладилника за животински трупове, като изключим този в „Хъг“. Деканът Даулинг не беше много щастлив, че трябва да говори с полицай за нещо толкова незначително и невлизащо в длъжностната му характеристика. Оказа се, че и никой няма точен списък. Но този в „Хъг“ е най-удобен, другите са по-публични и по-натоварени. Човече, през тях минават сигурно милиони плъхове! Мразя ги живи, но от днес много повече ги мразя мъртви. Аз залагам на хладилника в „Хъг“.

— Аз също, Ейб, аз също.

Кармайн прекара остатъка от деня на бюрото си в проучване на досиетата, докато накрая можеше да ги рецитира наизуст. Всяко беше доста дебело предвид вида на жертвите. Очевидно полицаите от всеки град бяха вложили в разследването повече усилия от обичайното. Обикновено шестнайсетгодишните момичета, които изчезваха, имаха съответната репутация (а понякога и криминални досиета) и изчезването им не беше нелогично. Но не и тези момичета. Жалкото е, мислеше си Кармайн, че не контактуваме достатъчно помежду си. Ако го правехме, щяхме по-рано да стигнем до убиеца. Обаче няма труп, а следователно и физическо доказателство за убийство. Нямаме представа колко убити има, но колкото и да са, със сигурност всички са изчезнали в инсинератора на медицинския факултет. Много по-сигурно, отколкото, да ги погребеш в гората, да речем. Кънетикът има много гори, но те са обитаеми, не са безгранична пустош като в щата Вашингтон.