Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Колекционерът на пеперуди: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Колекционерът на пеперуди»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Годината е 1965, действието се развива в университетски град в Кънектикът, а полицията все още не използва психологическия профил за разкриване на серийните убийци. Лейтенант Кармайн Делмонико трябва да се учи сам в хода на разследването, в което убиецът е винаги две стъпки пред него.
Историята започва, когато в изследователски център по неврология са намерени части от тялото на младо момиче.
Бързо става ясно, че убиецът най-вероятно е служител на изследователския център и това не е първото му убийство. Жаден за кръв, той изобретателно и нагло се прицелва в определен тип момичета.
Заподозрените са много: богат и амбициозен млад индиец, който се стреми да спечели Нобелова награда; професорът, който ръководи института и върши странни неща в мазето си; невротичен специалист по епилепсия с международна известност; неврохимик с вкус към добрата храна, виното и музиката; японец с редки и необичайни занимания и икономическият директор на института Дездемона Дюпре, корава жена, стъпила здраво на земята, към която Делмонико изпитва все по-силно и опасно привличане.
Серийният убиец се развихря и става още по-брутален. В същото време самотникът Делмонико и силната, но и енигматична госпожица Дюпре навлизат по-дълбоко в тайните на заподозрените, докато стигат до стара семейна тайна, скандална и ужасяваща. Но дали в нея се коренят причините за убийствата?
Колийн Маккълоу майсторски поддържа напрежението и не разкрива истината до последната страница, а развръзката идва като гръм от ясно небе.

Колекционерът на пеперуди — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Колекционерът на пеперуди», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Празната чаша се стовари със силен трясък на масата и Патрик се измъкна от сепарето.

— Прибирам се, Кармайн. Ако не го направя, ще се заседя тук и ще продължа да пия.

Кармайн не остана много след братовчед си. Плати, даде два долара бакшиш на сервитьорката заради доброто старо време със Сандра и измина няколкото крачки до дома си, намиращ се осем етажа под луксозния апартамент на доктор Хидеки Сатсума в „Натмег Иншурънс“.

Глава 3

Петък, 8 октомври 1965 г.

В петък „Холоуман Поуст“ и всички вестници на Кънетикът бяха пълни с информации за убийството на Мерседес Алварес и изчезването на Верина Гаскон, за която също се предполагаше, че е мъртва. Но никой репортер не беше надушил, че става въпрос за сериен убиец и изнасилвач на добре гледани, защитени тийнейджърки, нито че карибският им произход вероятно е от значение.

На бюрото на Кармайн имаше бележка, че Отис Грийн е излязъл от болницата, у дома си е и няма търпение да го види. Друго съобщение го уведомяваше, че и Патрик иска да го види. Ейб беше в Бриджпорт и разпитваше за Рейчъл Симпсън, а Кори получи двойната задача да проучи нещата за Нина Гомес в Хартфорд и Ванеса Оливаро в Ню Бритън. Тъй като и Гватемала имаше бряг на Карибско море, акцентът падаше върху карибския произход.

Патрик се намираше само на едно пътуване с асансьор и Кармайн отиде първо при него. Беше в кабинета си, а бюрото му бе заринато от кафяви хартиени торби.

— Знам, че си виждал много пъти такива торби, но не знаеш за тях толкова, колкото знам аз — каза Патрик и изчака братовчед му да си налее топло кафе от кафеварката.

— Разкажи ми тогава — подкани го Кармайн и седна.

— Както виждаш, те наистина са във всякакви форми и от всякакви размери. — Патрик вдигна една 30 на 15 сантиметра. — В тази се побират шестстотин грама, тази по-голямата събира четири плъха от по двеста и петдесет грама. Учените обаче използват плъхове, които са по-едри, но тъй като растат през целия си живот, могат да стигнат размерите на котка, дори на малък териер. Само че никой в „Хъг“ не използва толкова големи плъхове. — Той вдигна торба с размери 60 на 45 сантиметра. — По причини, които ми убягват, всички котки в „Хъг“ са едри и мъжки, плъховете също са мъжки. И маймуните. Това е торба за котки. Първата ми работа тази сутрин беше да отида в „Хъг“ и успях да си разменя няколко думи с госпожица Дюпре. — Кармайн беше сигурен, че е съвсем точен, като казва, че са си разменили няколко думи. — Тя се занимава с всички покупки и доставки. Торбите са специално направени от фирма в Орегон. Състоят се от два пласта много здрава кафява хартия, разделени от тримилиметров слой от претопена захарна тръстика. Ще видиш, че на външната им страна има два пластмасови диска. Прегъваш два пъти горната част и двата диска застават един до друг. Телта на горния диск се усуква на осморка около долния и торбата вече не може да се отвори. По същия начин, по който се затваря вътрешнофирмената поща, само че при нея вместо тел има връв. Животинският труп може да остане вътре, без да се разтече до седемдесет и два часа, но не ги държат толкова дълго в торбите. Ако някое животно умре през уикенда, намират го най-рано в понеделник, освен ако някой от изследователите не работи и в почивните дни. Тогава би сложил трупа в торба и би я оставил в някой от фризерите на неговия етаж. Асистентът му я занася в понеделник сутринта долу в отделението за животни, което значи, че няма да влезе в инсинератора по-рано от вторник сутринта.

Кармайн вдигна торбата към носа си и започна съсредоточено да я души.

— Забелязвам, че са дезодорирани.

— Правилно, както би казала госпожица Дюпре. Ама че надменна кучка!

— Това е прекалено! — извика професорът на Кармайн, когато двамата се срещнаха във фоайето на „Хъг“. — Прочетохте ли какво е написал някакъв противник на вивисекцията в „Холоуман Поуст“? Че ние учените медици сме чисти садисти! Вие сте виновен, че са раздухали навсякъде за убийството!

Кармайн обикновено си владееше нервите, но това беше повече, отколкото можеше да понесе.

— Като се има предвид — каза язвително, — че съм в „Хъг“, само защото известен брой невинни млади момичета са страдали така, както нито едно животно никога не е страдало в „Хъг“, ще направите най-добре, ако съсредоточите вниманието си върху изнасилването и убийството, а не върху противниците на вивисекцията, господине! Какви са ви приоритетите, по дяволите?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Колекционерът на пеперуди»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Колекционерът на пеперуди» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Колекционерът на пеперуди»

Обсуждение, отзывы о книге «Колекционерът на пеперуди» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x