Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

Смит се олюля.

— Известен брой? Искате да кажете, че е не е само едно?

„Успокой се, Кармайн, не позволявай на този интровертен стерилен красавец да те извади от релси.“

— Да, точно това имам предвид — известен брой! Имам предвид, че са повече от едно момиче, много повече! Но искам вие да имате предвид, професоре, че информацията е строго поверителна. Крайно време е да погледнете на това сериозно, защото вашият изолиран инцидент е всичко друго, но не и изолиран. Чухте ли ме? Много са!

— Сигурно грешите!

— Не, не греша — изръмжа Кармайн. — Осъзнайте се! Противниците на вивисекцията са най-малкият ви проблем, затова престанете да ми хленчите!

В Холоу имаше трифамилни къщи в много по-окаяно състояние от тази на Отис. Около Петнайсета улица, където живееше Мохамед ел Неср и се помещаваше щабквартирата на неговата Черна бригада, къщите бяха изтърбушени, прозорците им заковани с шперплат, а вътре имаше само матраци. Тук, на Единайсета улица, мизерията се виждаше отдалече, олющени стени, счупени прозорци, все доказателства, че отсъстващите собственици не даваха пукната пара за поддръжката, но когато все още разгневеният Кармайн се качи по стълбите към апартамента на семейство Грийн на втория етаж, намери точно това, което очакваше: чисти стаи, хубави, специално ушити пердета и покривала за мебелите, лъснати подове с килими върху тях.

Отис лежеше на дивана. Беше на около петдесет и пет години, в сравнително добра форма, но с доста отпусната кожа, която показваше, че преди време е тежал поне двайсет килограма повече. Жена му Селест се навърташе непрекъснато наоколо. Беше по-млада от Отис, облечена ярко, но елегантно, и Кармайн си обясни крещящите й дрехи чак когато каза, че е от Луизиана. Френското влияние. Трети човек влезе в стаята и я запълни съвсем. Беше млад и много черен, също толкова маниерен колкото Селест, макар че нито беше толкова красив, нито толкова ярко облечен като нея. Представиха го като Уесли ле Клерк, племенник на Селест, който живеел със семейство Грийн.

Нито съпругата, нито племенникът имаха намерение да излязат, но на Кармайн не му се наложи да се възползва от властта си. Отис употреби своята.

— Излезте и ни оставете насаме — каза той кратко.

И двамата веднага излязоха, като преди това Селест предупреди Кармайн какво може да му се случи, ако разстрои съпруга й.

— Семейство ви е много вярно — каза Кармайн, докато сядаше на голяма табуретка от прозрачна пластмаса с нарисувани червени рози.

— Жена ми е много вярна — каза Отис, след като изсумтя. — Това хлапе е истинска напаст. Иска да стане член на Черната бригада, казва, че открил пророка Мохамед и иска да се казва Али нещо си. Рови се в миналото, сигурно корените му говорят, като при всички потомци на роби, но доколкото знам семейство ле Клерк са от тази част на Африка, където се кланят на Кинг Конг, не на Аллах. Аз съм старомоден човек, лейтенант, не се опитвам да се правя на нещо, което не съм. Ходя в баптистката църква, а Селест — в католическата. Бях чернокож в армията на белите, но ако германците и японците бяха спечелили, щях да съм много по-зле, така виждам аз нещата. Имам малко пари в банката и когато се пенсионирам, ще се върна в Джорджия да си направя ферма. Дотук ми е дошло — и той сложи ръка до гърлото си — от зимите в Кънетикът. Но не затова исках да говоря с вас.

— Защо сте искали да ме видите, господин Грийн?

— Отис. За да си излея душата. Колко души знаят какво съм намерил в хладилника?

— Малко и се опитваме така и да си остане.

— Малко момиче беше, нали?

— Не. Не е дете поне. Знаем, че е от доминиканско семейство и че е на шестнайсет години.

— Значи е черна, не бяла.

— Предпочитам да кажа, че не е нито едното, нито другото, Отис. Има смесена кръв.

— Това е ужасен грях, лейтенант!

— Да, така е.

Кармайн млъкна, докато Отис си мърмореше нещо под носа, остави го да се успокои и постави въпроса за торбите.

— Има ли някакъв ред за използване на различните видове и размери торби, Отис?

— Предполагам, че да — каза Отис след известен размисъл. — Искам да кажа, че знам кога госпожа Либман прави децеребрация, защото тогава има четири до шест котешки торби. Иначе обикновено торбите са за плъхове. Ако умре макак, както си мислехме, че се е случило с Джими, тогава се ползва наистина голям чувал, но аз винаги знам какво има в него, защото тогава Сесил си изплаква очите.

— Значи когато има от четири до шест котешки торби в хладилника, ти разбираш, че госпожа Либман е правила децеребрация.