Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

— Ще се видя с тях, но не сега — каза Кармайн и отвътре всичко му се сви. — Можеш ли да уредиш господин Алварес да разпознае Мерседес по бенката? Можем да му покажем малък отрязък кожа, но преди това трябва да знае…

— Да, да, аз ще кажа на бедния нещастник, че някой е нарязал красивото му момиченце на парчета — каза Браун. — О, боже! Понякога си мразя работата.

— Дали техният свещеник ще иска да дойде с него?

— Ще се погрижа. И може би и една-две монахини за допълнителна подкрепа.

Влезе полицай с кафе и понички с желе. И двамата мъже изгълтаха лакомо по две и отпиха жадно от кафето. Докато чакаше да му донесат копията от досиетата на двете момичета, Кармайн се обади в Холоуман.

Ейб му каза, че Кори вече е в „Хъг“, а той се кани да отиде при декана Уилбър Даулинг, за да разбере колко хладилника за мъртви животни има в медицинския факултет.

— Има ли информация за други изчезнали, които да отговарят на описанието на момичето? — попита Кармайн, който вече се чувстваше добре похапнал.

— Да, три. От Бриджпорт, Ню Бритън и Хартфорд. Но тъй като нито една от тях няма бенка, не сме ги проверили. Всичките са отпреди месеци — отвърна Ейб.

— Има промяна, Ейб. Обади се на Бриджпорт, Хартфорд и Ню Бритън и им кажи да ти изпратят копия от досиетата им с най-бързата си полицейска кола.

Когато Кармайн влезе, Ейб и Кори станаха от бюрата си и го последваха в кабинета му, където го чакаха три папки. Към тях се прибавиха и двете, които Кармайн донесе. Взе петте снимки, всичките цветни, и ги нареди в редичка. Бяха като сестри.

Нина Гомес беше шестнайсетгодишна гватемалка от Хартфорд и беше изчезнала преди четири месеца. Рейчъл Симпсън беше шестнайсетгодишна чернокожа, но от по-светлите, от Бриджпорт, изчезнала преди шест месеца. Ванеса Оливаро беше шестнайсетгодишно момиче от Ню Бритън със смесена кръв — потомка на китайци, чернокожи и бели. Родителите й дошли от Ямайка. Изчезнала преди осем месеца.

— Нашият убиец обича чупливи, но не прекалено къдрави коси и специфичен вид красота — плътни, но добре очертани устни, раздалечени големи тъмни очи, трапчинки на бузите. Също така да са високи не повече от сто петдесет и пет сантиметра, да имат добре развито тяло и светла, но не бяла кожа — каза Кармайн, докато преглеждаше снимките.

— Наистина ли мислиш, че са отвлечени от един и същи човек? — попита Ейб, на когото не му се искаше да повярва.

— Разбира се. Виж им профилите. Богобоязливи, уважавани семейства, всички католици, с изключение на Рейчъл Симпсън, чийто баща е епископален свещеник. Симпсън и Оливаро са ходели в местните гимназии, а останалите три в католически училища, две — в едно и също, „Св. Марта“ в Норуолк. После обърнете внимание и на периода. Една на всеки два месеца. Кори, обади се и попитай за изчезнали момичета, отговарящи на описанието, да кажем, десет години назад. Произходът им е точно толкова важен, колкото и физическите данни. Готов съм да се обзаложа, че всички тези момичета са се отличавали с… праведност е твърде старомодна дума, но с доброта. Сигурно са били доброволки и са раздавали храна на бедните, или са помагали в някоя болница. Никога не са пропускали църковна служба, полите им са били под коляното, може да си слагали малко червило, но никога не са се гримирали напълно.

— Момичетата, които описа, са голяма рядкост, Кармайн каза Кори. Тъмното му изострено лице беше съвсем сериозно. — Ако е отвличал по една на всеки два месеца, сигурно е губил доста време, докато я намери. Виж на какъв широк периметър действа. Норуолк, Бриджпорт, Ню Бритън — защо не момичета от Холоуман? Мерседес е захвърлена в Холоуман.

— Всички са захвърлени в Холоуман. Досега имаме само пет момичета, Кори. Няма да хванем почерка му, докато не проследим случаите до времето, когато е започнал да действа. Поне в Кънетикът.

Ейб преглътна шумно, светлото му лице със счупен нос беше станало още по-бледо и изглеждаше болнаво.

— Но няма да намерим труповете преди този на Мерседес, нали? Нарязвал ги е на парчета и ги е прибирал в хладилник за животински трупове, а оттам са отивали в инсинератора на медицинския факултет.

— Сигурен съм, че си прав Ейб — каза Кармайн, който изглеждаше необичайно унил на най-верните си и дългогодишни колеги. Независимо какво беше разследването, Кармайн се носеше през него със солидната елегантност и мощта на бойна колесница. Съпреживяваше, страдаше, съчувстваше и разбираше, но досега никога не бе позволявал някой случай да му влезе така под кожата.