Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

— Как реагира баща ви, когато се прибра?

— Стана невероятен скандал. Татко удари мама и избяга навън. Не се върна дни, а може би седмици. Дълго го нямаше. Мама крачеше с часове из къщата, това си го спомням. После татко се върна. Изглеждаше изпит, дори не проговори на мама и когато тя се опита да го докосне, той пак я удари и я отблъсна. Такава омраза струеше от него! И плачеше непрекъснато, поне на нас ни струваше, че никога не спира. Смея да твърдя, че се върна заради нас, но за него това беше истинско мъчение.

— Мислите, че баща ви е отишъл да търси госпожа Катон, но не е успял да я намери?

Воднистите сини очи се взираха в безкрайната си слепота.

— Това е логичното обяснение, нали? Тогава разводът е бил немислим и татко е предпочитал да държи госпожа Катон като прислужница вкъщи. Мама за пред хората и госпожа Катон за удоволствие. Брак с мулатка от карибски произход щеше да съсипе репутацията му, а татко се интересуваше от социалния си статус. В края на краищата беше от семейство Понсонби от Холоуман.

„Какво безразличие“ — помисли си Кармайн.

— Майка ви знаеше ли, че е изгубил парите си по време на срива на „Уол Стрийт“?

— Не и преди татко да умре.

— Тя ли го уби?

— О, да. В онзи следобед се скараха ужасно, чувахме ги чак от горния етаж. Не разбирахме точно какво си крещят, но доловихме достатъчно думи, за да разберем, че татко е намерил госпожа Катон и Ема. И че възнамерява да напусне мама. Облече си официалния костюм и замина с колата. Мама ни заключи и тримата в стаята на Чарлз и замина с другата ни кола. Започваше да вали сняг. — Гласът й звучеше детински, сякаш се пренасяше във времето под напора на спомените. — Снежинките се завихряха също като в стъклено преспапие. Чакахме много дълго. Тогава чухме колата на мама и започнахме да удряме по вратата. Мама ни отвори и ние изскочихме, не можехме повече да стискаме и искахме да отидем до тоалетната. Момчетата ме пуснаха да мина първа. Когато излязох, мама стоеше в коридора с бейзболна бухалка в дясната си ръка. Беше покрита с кръв, както и мама. Чарлз и Мортън излязоха от тоалетната, видяха я и я отведоха. Съблякоха я и я изкъпаха, но аз бях толкова гладна, че слязох в кухнята. Чарлз и Мортън напалиха огън в старата пещ, където сега е лятата печка, и изгориха бухалката и дрехите й. Колко тъжно! Мортън вече никога не беше същият.

— Искате да кажете, че дотогава е бил… нормален?

— Съвсем нормален, капитане, макар че още не беше тръгнал на училище, мама не ни позволяваше да ходим, преди да навършим осем години. Но след този ден Мортън повече не проговори и дума. Нито пък признаваше, че светът съществува. И изпадаше в такива яростни пристъпи! Мама не се страхуваше от нищо и от никого освен от яростта на Мортън. Беше буен и неконтролируем.

— Полицията дойде ли?

— Разбира се. Казахме, че мама е била вкъщи с нас, легнала си е, защото имала мигрена. Когато ни съобщиха, че татко е мъртъв, тя изпадна в истерия. Майката на Боб Смит дойде у нас, хранеше ни и стоеше при мама. Няколко дни по-късно разбрахме, че парите ни са потънали по време на борсовия срив.

Кармайн го боляха коленете, столът беше прекалено нисък. Той стана и се разходи из верандата. С периферното си зрение видя, че Клеър Понсонби наистина е готова за път. Багажникът на комбито, паркирано на алеята, беше претъпкан с чанти, сандъци и малки кутии от времето, когато се е пътувало с повече стил и удоволствие. Не му се сядаше, затова се облегна на перилото.

— Знаехте ли, че госпожа Катон и Ема също са загинали в онази нощ? — попита той. — Майка ви е развъртяла бухалката срещу тримата.

Лицето на Клеър замръзна от искрен неподправен шок.

Стъпалото, с което галеше кучето, рязко подскочи, сякаш получи конвулсия. Кармайн наля лимонада в чашата и се зачуди дали да не се опита да й намери нещо по-силно. Но Клеър изпи съдържанието на чашата жадно и си възвърна спокойствието.

— Ето значи какво се е случило с тях — каза тя бавно, — а ние с Чарлз не спирахме да се чудим. Така и не ни казаха кои са били другите две жертви, само говореха за банда развилнели се хулигани. Предположихме, че мама се е възползвала от техните деяния, за да потули престъплението си и че другите двама са били от бандата.

Изведнъж се наведе напред, както си седеше на стола, и протегна умолително ръка към Кармайн.

— Разкажете ми всичко, капитане! Какво? Как?

— Сигурен съм, че правилно сте разбрали, че баща ви се кани да напусне майка ви и да започне нов живот. Определено е намерил госпожа Катон и Ема, но ги е видял за първи път на гарата, защото двете са били в крайна мизерия. Нямали са дрехи, нито храна. Двете хиляди долара, които е носил със себе си, сигурно са били всичко, което е успял да събере, за да започне отначало — каза Кармайн. — Те са се криели навън на снега, което ме кара да мисля, че майка ви наистина е плашела хората. Горкият човек. Вижте колко малко й е казал, а тя оставя трупове след себе си.