Колийн Маккълоу: Колекционерът на пеперуди

Но когато се върнаха в Холоуман, нещата не бяха толкова прекрасни. Сякаш „Хъг“ не преживя достатъчно сензации и скандали, ами предсмъртната му агония произведе още един. Госпожа Робин Форбс се оплака на полицията, че съпругът й се опитва да я отрови. Доктор Адисън Форбс беше разпитан от новопроизведените сержанти Ейб Голдбърг и Кори Маршал, но отрече обвиненията презрително и ги покани да вземат проби от всички храни и напитки в дома му, след което се оттегли в кулата си. След като анализите (включително на повръщаното, екскрементите и урината) не показаха нищо, Форбс опакова книгите и документите си, събра два куфара дрехи и замина за Форт Лодърдейл. Там стана част от печеливша практика по гериатрична неврология. Неща като мозъчни инсулти и сенилна деменция никога не го бяха интересували, но бяха далеч по за предпочитане от професор Франк Уотсън и госпожа Робин Форбс. Освен това подаде и молба за развод. Когато адвокатите на Кармайн се свързаха с него за покупка на къщата на „Ийст Съркъл“, той се съгласи на цена много по-ниска от реалната, за да си го върне на Робин, която искаше половината. След бурни скандали коя дъщеря се нуждае повече от нея, Робин се премести в Бостън при многообещаващата гинеколожка Роберта. Робина изпрати на сестра си картичка със съболезнования, но Роберта всъщност се зарадва, че ще има кой да се грижи за дома й.

Което означаваше, че Дездемона вече можеше да предложи на София да се нанесе в кулата.

— Доста е хубава — каза тя делово, защото не искаше да демонстрира прекален ентусиазъм. Горната стая има френски прозорци и тераса, можеш да я ползваш за всекидневна, а долната стая ще стане малка спалня, до която ще направим баня и кухненски бокс. С Кармайн си мислехме, че може да искаш да завършиш средното си образование в пансиона в Холоуман и после да си помислиш за добър университет. Кой знае, в „Чъб“ може момичетата и момчетата да започнат да учат заедно, преди да стане време за следването ти. Дали би се заинтригувала?

Умната тийнейджърка подскочи от радост и прегърна Дездемона.

— Разбира се!

Юли преминаваше и се задаваше август, когато Клеър Понсонби изпрати съобщение на Кармайн, че иска да се видят. Молбата й го изненада, но дори тя не можеше да му развали доброто настроение в този прекрасен ден сред цъфнали дървета и пеещи птички. София беше пристигнала от Лос Анджелис преди две седмици и все още се колебаеше между боя и тапети за ремонта на кулата си. Беше изненадан, че с Дездемона намериха толкова много теми, за които да си говорят, изобщо някога суховатата му съпруга не спираше да го учудва. Колко ли самотна е била, докато е живяла натясно и е пестяла, за да си купи живот, който, ако съдеше по начина, по който подходи към брака, никога нямаше да я направи щастлива? Може би част от промяната се дължеше на бременността й, за която разбраха малко преди сватбения им ден. Бебето трябваше да се роди през ноември и София нямаше търпение. Нищо чудно, че дори Клеър Понсонби не беше в състояние да помрачи малко късно настъпилото блаженство на Кармайн.

Чакаше го заедно с кучето си на верандата. Край малка бяла масичка от ракита с кана с лимонада, две чаши и чиния бисквити върху нея бяха поставени два стола.

— Лейтенант — каза тя и стана от стъпалата.

— Сега съм капитан — отвърна той.

— Я виж ти! Капитан Делмонико. Добре звучи. Моля, седнете и си пийнете лимонада. По стара семейна рецепта е.

— Благодаря, ще седна, но не искам лимонада.

— Не бихте яли и пили нищо, приготвено от моите ръце, така ли, капитане? — попита тя кокетно.

— Честно казано — не бих.

— Прощавам ви. Тогава нека просто да поседнем.

— Защо искахте да ме видите, госпожице Понсонби?

— По две причини. Първата, че искам да се преместя и въпреки че разбрах от адвокатите си, че нищо не може да ме спре, смятам за учтиво да ви уведомя. Комбито на Чарлз е вече натоварено с нещата, които искам да взема със себе си и наех един студент от „Чъб“ да ме закара в Ню Йорк тази вечер. Продадох мустанга.

— Мислех, че ще останете на „Понсонби Лейн“ до смъртта си.

— Открих, че без скъпия Чарлз никъде няма да се чувствам като у дома си. Освен това получих за имота предложение, на което просто не можах да откажа. Ще ви простя, ако си мислите, че никой не би искал да го купи, но случаят не е такъв. Майор Ф. Шарп Минор ми плати доста добра сума за него и смята да го превърне в музей на ужасите. Няколко нюйоркски туристически агенции са се съгласили да предлагат двудневни пътувания дотук. През първия ден туристите ще пътуват с автобус през красивата природа на Кънетикът, ще вечерят и ще прекарат нощта в мотела на майор Минор, който той ремонтира в тон с новия си бизнес. На втория ден екскурзовод ще ги разведе из къщата на Чудовището от Кънетикът и през прословутия тунел. Ще хранят елените, за които им гарантират, че ще ги чакат на изхода му. Ще се върнат в бърлогата на Чудовището, за да видят четиринайсет имитации на главите в пластмасата, наредени на автентичните им места. Естествено това ще става на фона на записи на писъци и стенания. Майорът ще избие стените в старата ни всекидневна и ще я превърне в ресторант с трийсет места, а трапезарията ще преустрои в кухня. В края на краищата не може да иска готвачът да приготвя храна на лятата печка, защото хората ще влизат и излизат през прохода зад нея. След това автобус ще ги откарва обратно в Ню Йорк — каза Клеър безстрастно.