Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

В седмицата, след като обвиниха Уесли ле Клерк в убийството на Чарлз Понсонби настроението в целия щат се промени, подклаждано яростно от телевизията. Общественото възмущение от Чудовището от Кънетикът вместо да замре, се нажежи. Виждаха в него знак за безбожие, разпадащ се морал, липса на етика, лудостта на света под натиска на модерността и технологичната лавина. Обществото толерираше такива генетични отклонения и им позволяваше да се превърнат в убийци от нов тип. Но също така не осъзнаваше, че те се представяха пред другите като обикновени граждани. И че наистина броят им растеше.

Уесли сбъдна мечтата си, превърна се герой. Въпреки че голям процент от почитателите му бяха чернокожи, сред тях имаше и много с друг цвят на кожата, но всичките бяха убедени, че Уесли ле Клерк е донесъл справедливост, каквато законът не можеше. Законите, които третираха белите по-благосклонно в много щати вече бяха премахнати, в други бяха на път да изчезнат, но тенденцията беше все още трудно забележима. Много по-лесно бе за хората да се запознаят със семействата на някои от жертвите на Чудовището, които се появяваха по телевизията и отговаряха на въпроси, в които нямаше никакъв морал, етика или най-елементарно добро възпитание. Как се почувствахте, когато видяхте главата на дъщеря ви в пластмасов куб? Разплакахте ли се? Припаднахте ли? Какво мислите за Уесли ле Клерк?

На Уесли повдигнаха обвинение в предумишлено убийство и единственият юридически аргумент беше именно предварителното обмисляне. Той сам се беше поставил в светлината на прожекторите и знаеше, че за да остане под тях, трябваше да премине през съдебен процес. Ако се признаеше за виновен, това значеше, че ще влезе в съда само за да чуе присъдата си. Затова той не се призна за виновен и процесът започна без право на освобождаване под гаранция. След първото заседание извън съда Уесли беше ухажван от известен бял адвокат, който му се представи като ръководител на екипа, поемащ защитата му. Екипът се състоеше от група скъпи бели адвокати, които се мъдреха зад гърба му. За техен ужас той отказа услугите им.

— Вървете на майната си и кажете на Мохамед ел Неср, че видях истинската светлина — каза Уесли. — Ще се явя в съда като всяка бедна и нещастна чернилка — с назначен от щата обществен защитник. — И посочи към млад чернокож с куфарче в ръка. По лицето му премина болезнена сянка и той въздъхна. — Това можеше да съм аз след десет години, но аз избрах своя път.

Когато спря да се горещи след тази среща и се върна в килията си в компанията на Кармайн Делмонико, Уесли се промени много. Може би се дължеше отчасти на думите на Кармайн, но в по-голяма степен беше заради това, че видя от един метър смъртта право в очите. От Чарлз Понсонби остана само една обвивка и Уесли беше ужасен, че е освободил този зъл дух да търси убежище в нечие друго тяло. Аллах е воювал с Христос и Буда, но Уесли започна да се моли и на тримата.

Въпреки това чувстваше прилив на сила, но по различен начин. Беше твърдо решен някак си да превърне тази кардинална грешка в победа.

Първите сигнали за победата му дойдоха, когато го пратиха в затвора на Холоуман, за да прекара там месеците между убийството и процеса. Когато пристигна, другите затворници го приветстваха с възторг. Нарът му в четириместната килия беше отрупан с подаръци: цигари и пури, запалки, списания, бонбони, модни аксесоари, златен „Ролекс“, седем златни гривни, девет златни верижки, пръстен с огромен диамант. Нямаше нужда да се притеснява, че ще го изнасилят под душа! Надзирателите също не го тормозеха. Всички му кимаха с уважение, усмихваха му се и му показваха одобрението си. Когато помоли за молитвена постелка, му дадоха красиво персийско килимче. Щом влезеше в стола или в двора, в който спортуваха, го поздравяваха екзалтирано. Затворници и надзиратели, бели и черни — всички го обичаха.

Много хора от всички раси смятаха, че Уесли ле Клерк изобщо не трябва да бъде съден. Редакциите на вестниците от всички краища на страната бяха засипани с писма. Телефонните линии на радио и телевизионните предавания бяха претоварени. Губернаторът беше затрупан от телеграми. Окръжният прокурор на Холоуман се опита да убеди Уесли да се признае за виновен в непредумишлено убийство, за да си намали присъдата, но новоизлюпеният герой не беше склонен на никакви договорки с куките. Беше твърдо решен да се яви пред съда и така и направи.

Процесът започна в началото на юни, месеци преди обичайния срок в такива случаи. Властите решиха, че забавянето само ще влоши нещата. Това не беше чудо за три дни, което хората бързо щяха да забравят. Затова колкото по-бързо свършеше, толкова по-добре!