Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

След като не откриха никакви следи в стаята, започнаха да изсмукват отводнителните сифони с компресор, но оттам излезе само вода, която не съдържаше органична материя. Обратното изпомпване не свърши работа, което наведе инженерите на общината на мисълта, че отпадната вода не отива в септична яма. Понсонби е изпразвал водопровода си в подпочвените води, каквито имаше много в този район. Единствената им надежда беше да стигнат до тях и да ги проследят.

В мига, в който инженерите на общината започнаха да разкопават градината й толкова отчаяни, че ще намерят нещо, колкото биха били, ако се опитваха да съживят мъртъв кон, Клеър Понсонби подаде жалба за умишлено рушене на чужда собственост и почтително се обърна към съда да позволи на една сляпа жена да живее в имота си без да бъде подлагана на непрекъснат и изключително стресиращ тормоз от полицията на Холоуман и нейните сътрудници. Като се имаше предвид, че Чарлз Понсонби беше недвусмислено идентифициран като Чудовището от Кънетикът и че нищо от случващото се на „Понсонби Лейн“ №6 не можеше да донесе нови улики, за да се потвърди този факт, на госпожица Понсонби й беше дошло до гуша.

— Кладенецът е бездънен и помпата работи с три конски сили — каза главният инженер на общината, разстроен и ядосан. — Имаме двайсет акра резерват за елени и парцелът на къщата е пет акра, подпочвените води са силни, а консумацията им — малка. Не сте извлекли никаква органична маса, защото копелето сигурно е изливало хиляди литри вода след всяко убийство. Утайката е на дъното на залива на Лонг Айлънд. И какво значение има, по дяволите? Той е мъртъв. Приключете случая, лейтенант, преди гадната кучка да започне да ни съди един по един.

— Пълна мистерия, Патси — каза Кармайн на братовчед си.

— Кажи ми нещо, което не знам.

— Чък беше жилав и силен, но никога не ми е правил впечатление на атлет, а колегите му от „Хъг“ са убедени, че не може да смени и кранчето на мивката. А това, което видяхме, е умело измайсторено, и то със скъпи материали. Кой, по дяволите му, е направил мозайката на пода и сега, след като тайната се разкри, не си признава? Същото се отнася и за водопровода. Никой не е докладвал за изчезнал мозайкаджия или водопроводчик от войната! — Кармайн скръцна със зъби. — Семейството няма пари, това го знаем. Клеър и Чък живееха толкова нашироко, че сигурно са харчели всеки цент, който той е изкарвал. И въпреки това тук, в мазето, има работа и материали за двеста бона. По дяволите, никой не си признава, че им е продал чаршафите или пластмасата за главите!

— Както казва инженерът на общината, какво значение има, Кармайн? Понсонби е мъртъв и е време да приключим случая — каза Патрик и потупа Кармайн по рамото. — Защо да си причиняваш инфаркт заради един мъртвец? Мисли си вместо това за Дездемона. Кога е сватбата?

— Ти не я харесваш, нали, Патси?

Сините му очи се промениха, но не се отклониха.

— Миналото време щеше да е по-подходящо. Не я харесвах в началото, беше ми прекалено странна и надменна, непозната чужденка. Но напоследък е съвсем различна. Надявам се, да я заобичам, както я харесвам.

— Не си сам. Твоята и моята майка направо са се побъркали. О, от тях струи ентусиазъм, но аз неслучайно съм детектив. Това е фасада, с която прикриват страха си.

— И става още по-лошо, защото тя е видимо по-висока от теб — каза Патрик и се засмя. Майките, лелите и сестрите мразят това. Те се надяваха, че втората госпожа Делмонико ще е мило италианско момиче от Източен Холоуман. Но ти не си падаш по мили момичета, независимо дали са италианки, или не. А аз предпочитам Дездемона пред Сандра. Дездемона поне има мозък.

— А той е завинаги, не е като хубавото лице и хубавата фигура.

Разследването беше официално приключено същия следобед. След като докладът на патоанатома беше заведен в полицейския участък на Холоуман, трябваше да признаят, че не могат да намерят доказателства, свързващи Клеър Понсонби с убийствата. Ако Кармайн беше имал повече време, може би щеше да отиде при Силвестри и да го помоли да отвори отново разследването за убийството на Ленард Понсонби и жената с детето от 1 9 30 година, но престъпленията не чакат никого, най-малко детективите. Две седмици след като Чарлз Понсонби беше застрелян, вниманието на Кармайн беше погълнато с разследване на търговия с наркотици. Върна се на позната територия! Престъпниците, които познаваше, бяха виновни и умът му бе зает със събиране на улики, с които да ги прати в съда.