Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

След това всичко се случи толкова бързо, че сякаш свърши, преди да е започнало. Дребният чернокож с шапка с надпис: „Страдахме достатъчно“, четирите изстрела, падането на Чарлз Понсонби и Кармайн, който нарочно застана пред дребния чернокож, в чиято ръка все още имаше гаден пистолет. Когато Кармайн го направи, всички полицаи се хванаха за кобурите, а на Дездемона й се стори, че умира.

Чакаше застинала да чуе десетки изстрели, произведени инстинктивно, които да го повалят. Викът му „Не стреляйте!“ се чу ясно по телевизора. Кармайн като по чудо остана невредим, а полицаите прибраха пистолетите и се хвърлиха да сграбчат дребния чернокож, който не направи никакъв опит да им се изплъзне. Тя седеше и трепереше, притиснала длани върху устата си, а очите й щяха да изскочат от орбитите си. Кармайн, глупак такъв! Идиот! Ти, проклет войник! Този път оцеля. Но съм обречена да бъда винаги жена на войник.

На кого да каже най-напред? Не, най-добре да каже на всички едновременно, и то веднага. „Хъг“ имаше радиоуредба. През нея Дездемона повика всички служители в лекционната зала.

Отиде в кабинета на Тамара. Някой трябваше да вдига телефоните. Горката Тамара! Беше се превърнала в сянка на старото си „аз“, след като Кийт Кинетон затръшна вратата в лицето й. Дори косата й изглеждаше оредяла, без блясък и рошава. Тя не реагира, само кимна и продължи да седи и гледа в една точка.

Вестта за тайния живот на Чарлз Понсонби подейства на всички в лекционната зала като гръм от ясно небе: въздишки, възклицания и неверие.

За Адисън Понсонби това беше божи знак: след като Понсонби и Смит вече не стояха на пътя му, „Хъг“ ставаше негов. Защо ще им е на членовете на борда да търсят другаде, когато той беше напълно подходящ? Имаше клиничен опит, който го правеше продуктивен учен, славата му бе международна. Бордът го харесваше. След като Смит и Понсонби вече ги нямаше, под ръководството на професор Адисън Форбс „Хъг“ можеше да се заеме с велики дела! И на кого беше притрябвал надменният махараджа от Индия? Светът беше пълен с претенденти за Нобелова награда.

Уолтър Полоновски, прекалено депресиран, слушаше с едно ухо дрезгавата стегната реч на Дездемона. Четири деца от Паола и нето на път от Мариан. Като й замириса на сватба, Мариан свали кожата на любовница и навлече нова на съпруга. Всичките са змии, а ние сме техни жертви.

Новините натъжиха Морис Финч, но по един светъл начин. Отказът от медицината винаги му се бе струвал като смъртна присъда, но събитията от последните няколко месеца му показаха, че това не задължително така. И растенията му бяха като пациенти. Вещите му любящи ръце можеха да се грижат и за тях, да ги лекуват и да им помагат да се размножават. Да, животът с Кати в птицефермата изглеждаше много привлекателен. А той ще пробие с гъбите.

Кърт Шилер не беше изненадан. Никога не беше харесвал Чарлз Понсонби, когото подозираше в скрита хомосексуалност. Поведението на Чък беше прекалено високомерно, а изкуството, което харесваше, говореше за свят на кошмари, скрит под анонимна външност. Не толкова тематиката на картините, колкото излъчването на самия Чък. Бе слязъл доста надолу в личната класация на Кърт, който го смяташе за любител на бичовете и веригите, възбуждащ се от болка. Но Шилер винаги бе смятал, че Чък обича да му я причиняват. Че е пасивен тип, който тайно служеше на жесток господар. Е, очевидно беше сгрешил. Чарлз е бил истински садист, нямаше как да не е, след като е извършил всички тези неща с бедните деца. А що се отнася до него самия, Кърт не очакваше нищо. Репутацията му щеше да му осигури работа, независимо какво ще се случи с „Хъг“. От известно време го гризеше една идея да прекрачи видовите граници на болестите, а тя би хвърлила в екстаз всеки шеф на научно звено. След като снимката на баща му с Адолф Хитлер се превърна на пепел в камината, а хомосексуалността му не беше тайна за никого, се чувстваше готов за новия живот, който смяташе да води. Не в Холоуман. В Ню Йорк, сред неговите сродни души.

— Отис — извика Тамара от вратата, — викат те у дома, тръгвай веднага! Нищо не разбрах от думите на Селест, но случаят е спешен.

Дон Хънтър и Били Хоу хванаха Отис за двете ръце и му помогнаха да си проправи път през седалките.

— Ние ще го заведем, Дездемона — каза Дон. — Не можем да го оставим слабото му сърце пак да му погоди номер.

Сесил Потър гледаше повторението на директното излъчване на Канал 6 по Си Би Ес в Масачузетс сложил Джими на коленете си.