Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

— Лейтенант — измърка тя като котка, — вие си носите двигателя навсякъде със себе си. Той не е в колата ви, а във вас.

— Казаха ли ви, че брат ви Чарлз е мъртъв?

— Да. Освен това знам, че не е извършил нищо от това, в което го обвинявате. Брат ми беше истински интелектуалец, много изтънчен и мил човек. Онзи селянин Марсиано ме обвини, че съм му била любовница — ха! Вместо мозък има помийна яма.

— Длъжни сме да обмислим всяка възможност. Но вие сте свободна, госпожице Понсонби. Всичките ви обвинения са свалени.

— И аз смятах, че така ще стане. — Тя подръпна повода на Биди.

— Къде ще отседнете? Къщата ви все още е запечатана, защото се проверява от полицията и ще остане така известно време. Искате ли да се обадя по телефона на госпожа Елиза Смит?

— Разбира се, че не! — сопна се тя. — Ако тази жена не се беше раздрънкала, нищо от това нямаше да се случи. Надявам се да умре от рак на езика!

— Тогава къде ще отидете?

— Ще отседна в „Майор Минор“, докато мога да се върна у дома. Предупреждавам ви, че смятам да наема адвокати, които да следят за спазване на интересите ми като собственик на „Понсонби Лейн“ №6 и ви съветвам да не нанасяте никакви щети. Къщата не е извършила никакво престъпление.

И излезе гневно. Победителят взима всичко, Кармайн. Призрак или не, беше опасна жена.

Той се върна в къщата, която не беше извършила никакво престъпление, но не предложи на Клеър Понсонби да я откара до „Майор Минор“. Силвестри й беше преотстъпил линкълна си за тази цел. Сега влизаха в най-тъжната част от всяко разследвате — скучните и некриещи никакви изненади последствия.

Когато всички пристигнаха в „Хъг“, новината за залавянето на Чудовището от Кънетикът вече беше остаряла, както казваха новинарите. Лицата на всички изглеждаха по-ведри и по-млади, очите им светеха. О, какво облекчение! Може би сега „Хъг“ щеше да се върне към нормалния си живот, защото очевидно Чудовището не беше един от тях.

Дездемона не беше виждала Кармайн, откакто се бе върнала от похода си. Не очакваше и да го види, тъй като знаеше, че няма да се прибере заради наблюдението на Призрака. Но когато се канеше да тръгне с полицейската кола към „Хъг“ в сряда сутринта, телефонът иззвъня и тя чу в слушалката гласа на Кармайн, който звучеше необичайно безстрастно.

— Доколкото си спомням в конферентната зала на „Хъг“ има телевизор — каза той. — Пусни го и гледай Канал 6, разбра ли? — И затвори.

Посърнала се завлече в конферентната зала и натисна копчето на телевизора точно когато часовникът на стената показваше девет сутринта. О, как не й се искаше да вижда това! Още не беше влязла в „Хъг“ и всички в един глас започнаха да се надпреварват да говорят за ареста на Чудовището. Сякаш не чу достатъчно от полицаите в колата, която я докара! Сега щеше да види с какво се е занимавал Кармайн по време на нощното дежурство, а се боеше от истината. Да предположим, че е невредим, но три нощи подред я разяждаше силен страх, дори ужас. Какво ще стане с нея, ако той не се върне? Откъде й хрумна да утвърждава независимостта си с поход точно в уикенда, преди да тръгне на лов за Призрака? Как не й мина през ум, че може и да не се върне в неделя вечерта? Докато се разхождаше през вълшебно красивите гори, всичките й надежди се крепяха на това: как ще го прегърне и ще му каже, че не може да живее без него. Но Кармайн го нямаше. Само празния, кънтящ, богато декориран в червено апартамент.

На екрана на телевизора се появи картина. Видя се съдът, обграден от стотици хора, имаше журналисти и полицаи навсякъде. Оператор на Канал 6 си беше намерил удобно местенце на покрива на микробус и хващаше цялата сцена. Друг се беше смесил с тълпата, а трети бе застанал на тротоара близо до пристигащата полицейска кола. Забеляза Кармайн до едър униформен капитан, в когото разпозна Дани Марсиано. Комисар Силвестри бе застанал на върха на стълбите към съдебната палата и изглеждаше много официален в униформата си със сребристи нашивки. След това от задната седалка на полицейската кола слезе доктор Чарлз Понсонби. Сърцето й се сви. Дездемона гледаше със зяпнала уста. Господи, Чарлз Понсонби! Човек от „Хъг“. Най-старият и най-добрият приятел на Боб Смит. Ставам свидетел на унищожението на „Хъг“, помисли си тя. Дали членовете на борда от семейство Парсън гледат това в Ню Йорк? Разбира се, че гледат! Нашият канал е част от националната телевизионна мрежа. Дали семейство Парсън са намерили спасителната клауза? Ако не са, след тази бомба ще я търсят с още по-голям ентусиазъм.