— Да. Заел съм се да ти правя мъченик, Мохамед.
— Имаш предвид да ме направиш мъченик?
— Не, да ти произведа мъченик от някого по-незначителен от теб.
— Шегуваш се.
— Не. Къде е хокейният екип на Абдула?
— През две стаи оттук. Кажи ми повече, Али.
— Сега нямам време, имам доста работа. Ти гледай да си пуснеш телевизора на Канал 6 в девет сутринта. — Уесли взе четка, но не я потопи в черната боя. — Имам нужда от спокойствие, Мохамед. След това няма да могат да докажат, че си знаел, човече.
— Добре, добре! — Мохамед се захили и разпери ръце, след това шеговито се поклони, излезе на заден ход от стаята за медитация и остави Уесли сам.
Когато Кармайн влезе в участъка, стотици полицаи се втурнаха към него да му стиснат ръката, да го потупат по рамото и да му се усмихнат глуповато. За пресата Чарлз Понсонби все още беше Чудовището от Кънетикът, но за полицаите беше Призрака.
Силвестри беше толкова доволен, че се домъкна до вратата му и целуна Кармайн звучно по бузата и след това го прегърна.
— Това е моето момче! — каза той умилително, а очите му блестяха от сълзи. — Ти ни спаси всичките.
— О, я стига, Джон! Остави преструвките, този случай се проточи толкова, че умря сам от старост — засрами се Кармайн.
— Ще те предложа за медал, дори ако трябва губернаторът да създаде нов, за да те награди с него.
— Къде са Понсонби и Клеър?
— Той е в килия с двама полицаи за компания, няма да оставим откачалката да се обеси. И няма капсула с цианид в ректума, уверихме се лично. Сестра му е в празен кабинет на този етаж с две полицайки. Кучето е с нея. В най-лошия случай е съучастничка. Нямаме доказателства, които да сочат, че тя е вторият Призрак, поне не такива, които биха впечатлили съмняващия се във всичко Дъг Туейтис, педантичния стар глупак. Килиите ни са чисти, Кармайн, но не са пригодени за дами, особено за слепи. Сметнах, че е добре да се отнасяме с нея така, че адвокатите й да няма за какво да се хванат, като се стигне до процес — ако въобще тя стигне до съда. Засега това е съмнително.
— Той проговори ли?
— Нито дума. От време на време изпада в истеричен смях, не е казал нищичко. Взира се в празното пространство, тананика си и се хили.
— Ще пледира невменяемост.
— Сигурен съм, както че две и две е четири. Но невменяемите според науката не планират до последната подробност зала за мъчения.
— А Клеър?
— Не спира да повтаря, че отказва да повярва, че брат й е сериен убиец и че самата тя не е извършила нищо нередно.
— Ако Патси и неговите хора не намерят следи от Клеър в залата за мъчения и в тунела, тя е свободна. Какво доказва фактът, че една сляпа жена, водена от кучето си, е занесла ведро със сухи листа в резервата за елени и ги разпростряла на земята? И студент по право може да докаже, че е смятала, че носи храна за животните, която е изсипала на мястото, където брат й е казал, че е направил хранилка. Разбира се, винаги можем да се надяваме на самопризнания.
— Как ли пък не! — каза Силвестри и изсумтя. — Нито един от двамата не ми прилича на човек, който ще направи самопризнания. — Примижа с едното око, а с другото продължи да се взира в Кармайн. — Мислиш ли, че тя е вторият Призрак?
— Честно казано, не знам, Джон. Няма да можем да го докажем.
— Както и да е, официално ще им бъдат повдигнати обвинения в девет пред съдия Туейтис. Щеше ми се да е на по-скрито място и не чак толкова публично, но Дъг държи на своето. Ама че цирк! Понсонби е само по дъждобран и отказва да си облече каквото и да било друго. Ако го принудим и получи и най-малката драскотина, или синина, ще ни обвинят в полицейски произвол. Така че ще се яви в съда по дъждобран. Дани му стегна много белезниците и това никак не е добре. Умникът му е направил рани на китките.
— Предполагам, че всеки журналист, който успее да пристигне навреме в Холоуман, ще чака пред съда, включително и водещите на Канал 6 — каза Кармайн с въздишка.
— Няма начин. Това е голяма новина от малък град.
— Не можем ли да повдигнем обвиненията срещу Клеър отделно?
— Бихме могли, ако Туейтис е склонен на компромис, а той не е. Иска и двамата да се изправят едновременно пред него. Мисля, че е любопитен.
— Не, иска да получи повече информация, за да реши за съучастничеството на Клеър.
— Ял ли си, Кармайн?
— Не.
— Тогава да си запазим сепаре в „Малволио“, преди да е започнала навалицата.
— Как са Ейб и Кори? Отърваха ли се от миризмата на скункс?
— Да, и са бесни. Искали са да слязат заедно с теб в убежището.
Читать дальше