Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Колекционерът на пеперуди: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Колекционерът на пеперуди»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Годината е 1965, действието се развива в университетски град в Кънектикът, а полицията все още не използва психологическия профил за разкриване на серийните убийци. Лейтенант Кармайн Делмонико трябва да се учи сам в хода на разследването, в което убиецът е винаги две стъпки пред него.
Историята започва, когато в изследователски център по неврология са намерени части от тялото на младо момиче.
Бързо става ясно, че убиецът най-вероятно е служител на изследователския център и това не е първото му убийство. Жаден за кръв, той изобретателно и нагло се прицелва в определен тип момичета.
Заподозрените са много: богат и амбициозен млад индиец, който се стреми да спечели Нобелова награда; професорът, който ръководи института и върши странни неща в мазето си; невротичен специалист по епилепсия с международна известност; неврохимик с вкус към добрата храна, виното и музиката; японец с редки и необичайни занимания и икономическият директор на института Дездемона Дюпре, корава жена, стъпила здраво на земята, към която Делмонико изпитва все по-силно и опасно привличане.
Серийният убиец се развихря и става още по-брутален. В същото време самотникът Делмонико и силната, но и енигматична госпожица Дюпре навлизат по-дълбоко в тайните на заподозрените, докато стигат до стара семейна тайна, скандална и ужасяваща. Но дали в нея се коренят причините за убийствата?
Колийн Маккълоу майсторски поддържа напрежението и не разкрива истината до последната страница, а развръзката идва като гръм от ясно небе.

Колекционерът на пеперуди — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Колекционерът на пеперуди», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Да. Заел съм се да ти правя мъченик, Мохамед.

— Имаш предвид да ме направиш мъченик?

— Не, да ти произведа мъченик от някого по-незначителен от теб.

— Шегуваш се.

— Не. Къде е хокейният екип на Абдула?

— През две стаи оттук. Кажи ми повече, Али.

— Сега нямам време, имам доста работа. Ти гледай да си пуснеш телевизора на Канал 6 в девет сутринта. — Уесли взе четка, но не я потопи в черната боя. — Имам нужда от спокойствие, Мохамед. След това няма да могат да докажат, че си знаел, човече.

— Добре, добре! — Мохамед се захили и разпери ръце, след това шеговито се поклони, излезе на заден ход от стаята за медитация и остави Уесли сам.

Когато Кармайн влезе в участъка, стотици полицаи се втурнаха към него да му стиснат ръката, да го потупат по рамото и да му се усмихнат глуповато. За пресата Чарлз Понсонби все още беше Чудовището от Кънетикът, но за полицаите беше Призрака.

Силвестри беше толкова доволен, че се домъкна до вратата му и целуна Кармайн звучно по бузата и след това го прегърна.

— Това е моето момче! — каза той умилително, а очите му блестяха от сълзи. — Ти ни спаси всичките.

— О, я стига, Джон! Остави преструвките, този случай се проточи толкова, че умря сам от старост — засрами се Кармайн.

— Ще те предложа за медал, дори ако трябва губернаторът да създаде нов, за да те награди с него.

— Къде са Понсонби и Клеър?

— Той е в килия с двама полицаи за компания, няма да оставим откачалката да се обеси. И няма капсула с цианид в ректума, уверихме се лично. Сестра му е в празен кабинет на този етаж с две полицайки. Кучето е с нея. В най-лошия случай е съучастничка. Нямаме доказателства, които да сочат, че тя е вторият Призрак, поне не такива, които биха впечатлили съмняващия се във всичко Дъг Туейтис, педантичния стар глупак. Килиите ни са чисти, Кармайн, но не са пригодени за дами, особено за слепи. Сметнах, че е добре да се отнасяме с нея така, че адвокатите й да няма за какво да се хванат, като се стигне до процес — ако въобще тя стигне до съда. Засега това е съмнително.

— Той проговори ли?

— Нито дума. От време на време изпада в истеричен смях, не е казал нищичко. Взира се в празното пространство, тананика си и се хили.

— Ще пледира невменяемост.

— Сигурен съм, както че две и две е четири. Но невменяемите според науката не планират до последната подробност зала за мъчения.

— А Клеър?

— Не спира да повтаря, че отказва да повярва, че брат й е сериен убиец и че самата тя не е извършила нищо нередно.

— Ако Патси и неговите хора не намерят следи от Клеър в залата за мъчения и в тунела, тя е свободна. Какво доказва фактът, че една сляпа жена, водена от кучето си, е занесла ведро със сухи листа в резервата за елени и ги разпростряла на земята? И студент по право може да докаже, че е смятала, че носи храна за животните, която е изсипала на мястото, където брат й е казал, че е направил хранилка. Разбира се, винаги можем да се надяваме на самопризнания.

— Как ли пък не! — каза Силвестри и изсумтя. — Нито един от двамата не ми прилича на човек, който ще направи самопризнания. — Примижа с едното око, а с другото продължи да се взира в Кармайн. — Мислиш ли, че тя е вторият Призрак?

— Честно казано, не знам, Джон. Няма да можем да го докажем.

— Както и да е, официално ще им бъдат повдигнати обвинения в девет пред съдия Туейтис. Щеше ми се да е на по-скрито място и не чак толкова публично, но Дъг държи на своето. Ама че цирк! Понсонби е само по дъждобран и отказва да си облече каквото и да било друго. Ако го принудим и получи и най-малката драскотина, или синина, ще ни обвинят в полицейски произвол. Така че ще се яви в съда по дъждобран. Дани му стегна много белезниците и това никак не е добре. Умникът му е направил рани на китките.

— Предполагам, че всеки журналист, който успее да пристигне навреме в Холоуман, ще чака пред съда, включително и водещите на Канал 6 — каза Кармайн с въздишка.

— Няма начин. Това е голяма новина от малък град.

— Не можем ли да повдигнем обвиненията срещу Клеър отделно?

— Бихме могли, ако Туейтис е склонен на компромис, а той не е. Иска и двамата да се изправят едновременно пред него. Мисля, че е любопитен.

— Не, иска да получи повече информация, за да реши за съучастничеството на Клеър.

— Ял ли си, Кармайн?

— Не.

— Тогава да си запазим сепаре в „Малволио“, преди да е започнала навалицата.

— Как са Ейб и Кори? Отърваха ли се от миризмата на скункс?

— Да, и са бесни. Искали са да слязат заедно с теб в убежището.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Колекционерът на пеперуди»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Колекционерът на пеперуди» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Колекционерът на пеперуди»

Обсуждение, отзывы о книге «Колекционерът на пеперуди» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x