Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

— Отговорът има нещо общо с лятата печка — каза Кармайн. — Хайде, съсредоточете се.

Зад нея имаше резервоар за вода, все още топъл на допир. Патрик заопипва и намери лост.

— Тук! Намерих го!

Патрик затвори очи, каза една молитва и дръпна лоста. Цялата печка се завъртя плавно и безшумно около оста, поставена в единия й край. В ниша в комина имаше стоманена врата. Кармайн извади пистолета си 38-ми калибър, завъртя дръжката и тя се отвори също така плавно и тихо. Изведнъж се поколеба и върна пистолета обратно в кобура.

— Патси, дай ми фотоапарата си — каза. — В тази ситуация не ни е необходима стрелба, но Дани може да ме прикрива. Ти чакай тук.

— Кармайн, това е ненужен риск! — извика Патрик.

— Дай ми фотоапарата си, той е най-важното оръжие сега.

В дъното на каменното стълбище, което тръгваше надолу, имаше обикновена дървена врата. Без заключалка и дръжка.

Кармайн мина през нея и влезе в операционна зала. Очите му не виждаха нищо друго, освен Чарлз Понсонби, надвесен над легло, на което лежеше стенещо и вцепенено момиче, вече съблечено голо и вързано с широка ивица брезент, която обгръщаше ръцете й от раменете до китките. Понсонби беше свалил всичко, с което тя спеше вкъщи, той също беше гол, а кожата му на места беше още мокра от бързия душ. Тананикаше си весела песничка, докато ръцете му преценяваха състоянието на трофея. Изгаряше от нетърпение.

Светкавицата на фотоапарата блесна.

— Спипах те! — каза Кармайн.

Чарлз Понсонби рязко се извърна със зяпнала уста, беше заслепен от светкавицата и нямаше сили да се съпротивлява.

— Чарлз Понсонби, арестуван сте по подозрение в извършването на серия убийства. Имате право да мълчите и право на юридическа защита. Разбирате ли какво ви казвам? — попита Кармайн.

Изглежда, че не. Понсонби бе стиснал устни и гледаше страшно.

— Съветвам ви да си вземете адвокат, веднага щом стигнете в центъра. Сестра ви също ще има нужда от него.

Дани Марсиано беше влязъл през друга врата и след малко се върна оттам с лъскав дъждобран в ръка.

— Сам е — каза и прибра оръжието си в кобура. — Намерих само това. Пъхай си ръцете в него, боклук такъв. — След като облече Понсонби в дъждобрана, извади белезници и ги стегна с максимална жестокост около китките му.

— Можеш да слезеш, Патси! — извика Кармайн.

— Господи! — беше всичко, което Патрик успя да каже, докато се оглеждаше. После се завтече да помогне на Кармайн да увие момичето в чаршафа и да го отнесе нагоре по стълбите. Марсиано и Понсонби се качиха след тях.

Когато го сложиха зад решетката на задната седалка на полицейска кола, Понсонби сякаш за миг се върна в реалността. Воднистите му очи се разтвориха широко, отметна глава назад и се разсмя пискливо, обзет от истерично веселие. Полицаите на предната седалка стояха с каменни лица.

Самоличността на жертвата все още не беше уточнена. Сложиха я в чакащата линейка и тя потегли. Тогава пристигна бусът на Пол и Люк и разпръсна жителите на „Понсонби Лейн“, които се бяха събрали и обсъждаха тихо на групички цирка, който се разиграваше на номер 6. Дори майор Минор беше там и трескаво коментираше.

— Може ли да ми върнеш фотоапарата? — попита Патрик Кармайн, когато двамата влязоха в стаята на мъченията, а Пол и Люк ги последваха.

Всичко беше или бяло, или лъскаво сребристосиво. Стените бяха облицовани в неръждаема стомана. На пода имаше сива мозайка, а стоманата на тавана се прекъсваше само от блясъка на флуоресцентните лампи. Никаква мръсотия от тунела не можеше да проникне в това безупречно чисто място, защото вратата към него беше херметически затворена и дебела цяла педя. Шахтите и тихото бръмчене издаваха много добра вентилационна система, а стаята миришеше на болнична чистота. Леглото представляваше четири метални тръбовидни крака, платформа от неръждаема стомана и матрак, увит в мушама, върху който бе опънат бял чаршаф със същите размери, който не само че беше чист, но и изгладен. В краищата на брезента за връзване имаше метални пръчки, които влизаха в жлебове по ръбовете на платформата. Имаше и операционна маса от неръждаема стомана, която зееше зловещо празна. Още по-голям ужас вдъхваше месарската кука, висяща от тавана, и вдлъбнатината на пода с голяма отводнителна шахта с решетка. В шкафове със стъклени врати бяха наредени хирургически инструменти, лекарства, спринцовки, метални кутии с етер, марли, лейкопласт, превръзки. Единият от шкафовете съхраняваше изкуствените пениси, както и кошмарния инструмент, който беше убил Маргрета и Фейт. В друг имаше пръскачка и парочистачка, в трети — мушамени покривки за леглото, чаршафи, памучни одеяла. До стената беше поставен голям фризер, висок колкото човешки ръст. Кармайн го отвори и пред очите му се откри безупречна чистота.