Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

Понеделник, 28 март 1966 г.

Гилотината се стовари върху Центъра за неврологични изследвания „Хъглингс Джаксън“ към края на март.

Бордът на центъра се събра в конферентната зала на „Хъг“ в десет сутринта, присъстваха всичките му членове с изключение на професор Робърт Мордънт Смит, който беше изписан от „Марш Манор“ преди две седмици, но не излизаше от мазето с влакчетата. Срам за Роджър Парсън младши, на когото не му беше приятно да си мисли, че преценката му за Боб Смит се беше оказала толкова погрешна.

— Госпожице Дюпре, моля заемете мястото си като икономически директор — каза припряно Парсън и погледна въпросително Тамара. — Госпожице Вилич, ще водите ли протокола?

Уместен въпрос, тъй като госпожица Вилич не приличаше на жената, която членовете на борда познаваха отпреди. Тя беше посърнала, така си мислеше Ричард Спейт.

— Да, господин Парсън — каза безизразно Тамара.

Ректорът Мосън Макинтош вече знаеше това, което Уилбър Даулинг само подозираше. Но знанието у единия и силното подозрение у другия бяха докарали доволни физиономии на лицата им и бяха накарали телата им да се отпуснат. Университетът „Чъб“ щеше да наследи „Хъг“, това беше сигурно, и то заедно с огромната сума пари, предназначена за неврологични изследвания.

Роджър Парсън младши започна да чете през половинките си очила, кацнали на тънкия му, дълъг нос, юридическото становище, според което завещанието на покойния му нещастен чичо се обезсилваше в частта, която се отнасяше за фонда, финансиращ „Хъг“. Отне му четиридесет и пет минути да прочете нещо по-сухо от пясъка в Сахара, но присъстващите бяха нащрек и целите в слух, с изключение Ричард Спейт, на когото се падна да се занимава с най-уморителните подробности от цялата работа. Той беше обърнал стола си към прозореца и гледаше как два влекача теглеха петролен танкер към новия резервоар за въглеводород в началото на улица „Оук“, където щеше да пусне котва.

— Ние, разбира се, можехме просто да си приберем сто и петдесетте милиона капитал на фонда плюс натрупаната лихва — каза Парсън в заключение на своята реч, — но не такова е било желанието на Уилям Парсън и в това ние, неговите племенници и синовете им, сме напълно сигурни.

Ха-ха-ха! — изсмя се наум М.М., как ли пък не бихте се отказали да си приберете всичко! Но идеята ви хрумна, след като ви казах, че „Чъб“ може да ви съди. Най-много да си приберете натрупаната лихва, която също ще влее доста свежа струя кръв в „Парсън Продъктс“.

— Затова предлагаме половината от капитала да остане под попечителство в медицинския факултет на „Чъб“, за да финансира в бъдеще работата на центъра „Хъглингс Джаксън“, под каквато и форма да продължи да съществува той. Сградата и прилежащата й земя също ще са на разпореждане на университета „Чъб“. А другата половина от капитала се присъжда на университета „Чъб“ за инфраструктурни проекти, каквито бордът на университета реши. Стига техните резултати да носят името на Уилям Парсън.

„Ох, че хубаво!“ беше изписано на лицето на декана Даулинг, но физиономията на М.М. беше напълно непроницаема. Деканът Даулинг ставаше свидетел на превръщането на „Хъг“ в център за изследването на вродените психози. Беше се опитал да убеди госпожица Понсонби да дари мозъка на покойния си брат за изследване, но му бе учтиво отказано. Ето това беше психотичен мозък! Не че очакваше да види някакви забележими анатомични изменения, но се надяваше да има локализирани атрофии в предната част на мозъчната кора или някакви анормалност в корпус стриатум. Дори за някоя лека астроцитома.

Мислите на Мосън Макинтош се въртяха около сградите, които щяха да носят името на Уилям Парсън. Едната трябваше да е галерия, дори и ако трябва да остане празна, докато и последният Парсън умре. Дано да стане по-скоро!

— Госпожице Дюпре — каза Роджър Парсън младши, — ваше задължение е да разпространите това официално писмо — и го бутна по масата към нея — сред всички служителите на център „Хъглингс Джаксън“. Той ще бъде закрит в петък, 25-ти април. Цялото оборудване и мебелите остават на разположение на декана на медицинския факултет. Освен някои избрани неща, които ще бъдат дарени на патоанатомичната лаборатория на Холоуман в знак на нашата признателност. Едно от тези неща е новият електронен микроскоп. Говорих с губернатора на Кънетикът, който ми обясни колко важна и колко недостатъчно финансирана е медицинската криминология.