Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

Господи, какъв сарказъм! Кармайн седеше и слушаше онемял и се радваше, че тя не може да види зяпналата му уста.

— Мислех, че не вярвате, че това е истина.

— Не вярвам. Но се забавлявам с такива атракции. Щом ги има, защо да не спечеля и аз от тях? Дават ми възможност да започна отначало някъде далеч от Кънетикът. Мисля си за Аризона или Ню Мексико.

— Желая ви късмет. А каква е втората причина?

— Да ви дам обяснение — каза тя и прозвуча по-мило отпреди, по-скоро като Клеър, на която някога беше съчувствал и която му беше харесвала. — Не ви обвинявам, че сте от типа брутални ченгета, капитане. Винаги сте ми изглеждали като човек, отдаден на работата си — искрен, дори алтруист. Разбирам защо и върху мен падна подозрението за тези ужасни престъпления, след като продължавате да настоявате, че брат ми е убиец. Моята собствена хипотеза е, че с Чарлз сме били измамени, че някой друг е направил всичките… подобрения в мазето ни. — Въздъхна. — Но както и да е, реших, че сте джентълмен и затова мога да ви позволя да ми зададете някои въпроси, но както правят джентълмените, с уважение и дискретност.

Най-накрая победа! Кармайн се наведе напред и сплете длани.

— Благодаря ви, госпожице Понсонби. Искам да започна със следния въпрос: какво знаете за смъртта на баща си?

— Предполагах, че ще ме питате това. — Тя изпъна дългите си жилави крака и ги кръстоса в глезените, едното й стъпало си играеше с козината на Биди. — Бяхме много богати преди Голямата депресия и живеехме добре. Семейство Понсонби винаги са се радвали на охолство — хубава музика, добра храна, отбрани вина, красиви вещи. Майка ни беше от известен род, беше от Шейкър Хайтс. Но бракът между родителите ми не е бил по любов, трябвало е да се оженят, защото Чарлз бил на път. Майка ми е била готова на всичко, за да впримчи татко, който не я искал. Но когато станало неизбежно, той изпълнил дълга си. Чарлз се родил шест месеца по-късно. След две години дошъл и Мортън, а след още две и аз.

Стъпалото й спря да се движи, Биди изръмжа, докато не започна пак, тогава легна със затворени очи и муцуна върху предните лапи. Клеър продължи:

— Винаги сме имали икономка, освен чистачка. Имам предвид слугиня, която живее в къщата и върши лека домакинска работа с изключение на готвенето. Мама обичаше да готви, но мразеше да мие чинии и да бели картофи. Не мисля, че беше много тиранична, но един ден икономката ни напусна. И татко доведе вкъщи госпожа Катон — Луиза Катон. Мама побесня. Направо откачи! Как се осмелявал да й обсебва функциите и така нататък. Но и татко, също като мама, обичаше да прави каквото си иска, така че госпожа Катон остана. Беше истинско съкровище, което допълнително изнервяше мама. Предполагам, че тя от самото начало е знаела, че госпожа Катон е любовница на татко, но за известно време нещата бяха спокойни. Но стана ужасен скандал, просто невъобразим! Мама настояваше госпожа Катон да напусне, татко беше категоричен, че трябва да остане.

— Госпожа Катон имаше ли дете? — попита Кармайн.

— Да, малко момиченце на име Ема. Няколко месеца по-голямо от мен — каза замечтано Клеър и се усмихна. — Играехме си заедно, хранехме се заедно. Зрението ми не беше много добро и още тогава Ема донякъде ми служеше като куче водач. Чарлз и Мортън я ненавиждаха. Скандалът стана, защото мама разбра, че Ема е дъщеря на татко, наша полусестра. Чарлз намери акта й за раждане.

Млъкна, но стъпалото й още поглаждаше козината на Биди.

— И какъв беше изходът от скандала? — подсказа й Кармайн.

— Изненадващ, но и не съвсем. Повикаха татко спешно по работа на следващия ден и госпожа Катон си тръгна с Ема.

— Колко време преди смъртта на баща ви стана това?

— Чакайте да видя… Бях почти на шест, когато го убиха, значи предната година. Предната зима.

— Колко време работи при вас госпожа Катон, преди да напусне?

— Година и половина. Беше невероятно красива жена, Ема й беше одрала кожата. Тъмна, със смесена кръв, но повече бяла, отколкото тъмнокожа. Гласът й беше прекрасен — напевен и сладък. Жалко, че думите, които произнасяше, бяха винаги толкова банални.

— Значи майка ви я уволни, когато баща ви замина по работа?

— Да, но аз мисля, че не беше само това. Ако ние децата бяхме по-големи, може би щях да ви кажа повече или пък ако аз бях първото дете, момчетата не са толкова наблюдателни, когато става въпрос за емоции. Мама плашеше хората понякога. Беше властна. С Чарлз много пъти сме говорили за това и стигнахме до извода, че мама е заплашила да убие Ема, ако двете не изчезнат от живота ни завинаги. И госпожа Катон й е повярвала.