Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

— Не можем да го направим, Дани — намеси се Силвестри. — Трябва да следим всички, както досега. Иначе ще забележи. Не можем да го направим без пълно наблюдение.

— Добре, съгласен съм. Но вече знаем, че е той, затова ще го следим много по-зорко. Щом мръдне и ние след него. Проследяваме го до дома на жертвата, оставяме го да я отвлече и после го спипваме. Като имаме това, тунела и операционната, няма да излезе свободен от съда — каза Марсиано.

— Всичко е условно и това е проблемът — каза Силвестри. — Понсонби е извършил четиринайсет убийства, а ние имаме четири трупа. Знаем, че първите десет жертви са изгорени, но как ще го докажем? Понсонби да ти прилича на човек, който ще направи самопризнания? Сигурен съм, че не е такъв тип. Тъй като шестнайсетгодишни момичета бягат от вкъщи всеки ден, имаме десет убийства, заради които никога няма да можем да го осъдим. Всичко се свежда до Мерседес, Франсин, Маргрета и Фейт, но нищо не го свързва с тях освен тънко като стъкло предположение. Дани е прав. Единствената ни надежда е да го хванем на местопрестъплението. Ако сега нахлуем в дома му, ще се измъкне. Адвокатите му ще бъдат толкова обиграни, че могат да убедят съдебните заседатели и в невинността на Хитлер и Сталин.

Всички се спогледаха, бяха объркани и гневни.

— Имаме още един проблем — каза Кармайн. — Клеър Понсонби.

Комисар Силвестри не използваше цинизми, освен това днес беше неделя, но наруши собствените си правила.

— По дяволите! — просъска, после направо излая. — Мамка му!

— Според теб тя колко знае, Кармайн? — попита Патрик.

— Дори не мога да предположа, Патси, това е самата истина. Сигурен съм, че наистина е сляпа, така казва офталмологът й. А той е доктор Картър Холт, сега професор по офталмология в „Чъб“. Истината е, че никога не съм виждал по-сръчен слепец от нея. Ако тя е примамката, на която се хващат милозливи шестнайсетгодишни момичета, изгарящи от желание да вършат добри дела, тогава е съучастник в изнасилване и убийство, дори никога да не е влизала в операционната на Понсонби. Каква по-добра примамка от сляпа жена? Но пък една сляпа жена се забелязва и запомня лесно, затова съм склонен да се откажа от тази хипотеза. Ще й се налага да ходи по терени, които не познава така добре като „Понсонби Лейн“, колко бързо би могла да се движи по тях? Как ще разпознае жертвата, ако и Чък не е с нея? Цяла сутрин размишлявам за Клеър! Представям си я пред гимназията „Св. Марта“ в Норуолк. Знаете ли, че тротоарът пред училището е разкопан заради ремонти на тръбите? Две момичета са изчезнали оттам, някой все щеше да я забележи. А и за да се справи, ще й трябват упражнения за ходене по разкопани тротоари. Накрая заключих, че би била повече пречка, отколкото помощ за Чък. Може да е държала жертвата, докато той е карал обратно към убежището си, но и това ми изглежда невероятно. И въпреки това той трябва да е имал съучастник. Например кой е бил шофьорът на лимузината?

— Искаш да изключим Клеър като заподозряна? — попита Силвестри.

— Не напълно, Джон. Просто да я определим като не много вероятен съучастник.

— Съгласен съм, че не бива да я изключваме напълно — каза Патрик, — но не вярвам, че е способна да му помогне кой знае колко. Да не говорим, че е възможно да не знае какво прави брат й.

— Между тях има изключително здрава връзка. Сега вече знаем какво е било детството им и тази връзка ми се струва по-логична. Майка им е убила баща им, готов съм да си заложа живота, че е така. Което означава, че Айда Понсонби е била психически нестабилна, дълго преди Клеър да се върне вкъщи, за да се грижи за нея. Сигурно е било истински ад у тях.

— А дали децата са знаели за убийството, Кармайн?

— Нямам представа, Патси. Как се е прибрала Айда в бурята през 1930 година? Вероятно с колата на Ленард, но дали тогава чистеха улиците? Не си спомням.

— По-важните артерии ги чистеха — каза Силвестри.

— Сигурно е имала кръв по себе си. Може би децата са я видели.

— Предположения! — изсумтя Марсиано. — Нека се придържаме към фактите, момчета.

— Дани, както винаги, е прав — каза Силвестри и му се отплати като пъхна пурата под носа му. — Утре вечер започваме наблюдението, затова по-добре сега да уточним промените.

— Най-важната промяна — каза Кармайн — е, че Кори, Ейб и аз ще наблюдаваме входа на тунела откъм резервата.

— Ами кучето? — попита Патрик.

— То създава усложнения. Съмнявам се, че ще яде месо с опиати. Кучетата водачи са обучени да не взимат храна от непознати или от земята. И тъй като е кастрирана, няма да се подлъже по някое мъжко. Ако ни чуе, ще се разлае. Не съм сигурен, че Чък няма да вземе Биди със себе си, за да пази тунела, докато го няма. Ако го вземе, животното ще ни помирише.