Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

И преди Лари да му отговори, Кармайн излезе през вратата. Време беше за ново посещение на „Понсонби Лейн“ №6.

Въпросите се блъскаха в главата му като рояк оси, търсещи гнездото си, което се наричаше отговор. Как е успял Чарлз Понсонби да стигне от „Хъг“ до гимназията „Травис“ и да се върне, като убеди всички, че е бил на заседание на покрива? Трийсет безценни минути бяха минали, преди Дездемона да намери него и останалите там, но пък всичките други шестима души, присъствали на това заседание се кълняха, че никой не е отсъствал по-дълго от времето, необходимо да се отиде до тоалетната. Доколко можеше да се разчита на паметта и вниманието на един разсеян учен? И как Понсонби е излязъл от дома си в нощта, в която бе отвлечена Фейт Хоури, когато беше така плътно следен? Дали съдържанието на кутията от 1930 беше достатъчно солидно доказателство съдия Дъглъс Туейтис да им издаде заповед за обиск. Въпросите следваха един след друг.

Излезе на шосе 133 от североизток и стигна първо до „Диър Лейн“. Според общината четирите къщи в дъното на тази улица не бяха поискали пред тях да бъде положен асфалт. Петстотинметровата улица беше покрита с чакъл. В дъното й имаше кръгъл участък, който беше удобен паркинг за шест-седем коли. Гората се спускаше от всички страни към пътя. Беше, разбира се, изкуствено засадена. Преди двеста години това място щеше да бъде разчистено и превърнато във ферма, но тъй като фермерите все повече предпочитаха по-плодородните почви на Охайо и на запад от него, земеделието престана да бъде печеливш бизнес за първите заселници от Кънетикът и те се ориентираха към поточните линии за прецизно машиностроене, чийто пръв основател беше Ели Уитни. Така че горите отново избуяваха — дъб, клен, бук, брези, чинари и малко борове. През пролетта цъфтяха кучешкият дрян и планинските лаврови храсти. Поникнаха диви ябълки. И елените бързо се върнаха.

Гумите му скърцаха шумно по чакъла, а това засили убеждението му, че патрулите, наблюдаващи „Диър Лейн“ на кръстовището й с шосе 133 в нощта, когато изчезна Фейт Хоури, са щели да чуят, ако някое превозно средство мине оттук, освен това са щели да видят бялата пара от ауспуха. А в онази нощ на паркинга бяха спрени само немаркирани полицейски коли. Беше възможно Чък Понсонби да е изкачил пеша склона зад къщата си без фенерче, но къде е смятал да отиде после? Трябва да е оставил колата си предварително много по-нагоре по шосе 133 или пък ако не е била неговата, а на партньора му, тогава той трябва да го е взел пак някъде там. Толкова дълъг преход при трийсет градуса под нулата? Едва ли. В сравнение с онази нощ фризерите бяха истински печки. Как тогава го е направил?

Кармайн си имаше схема: ако ти се налага да се разхождаш в хубав слънчев ден, то го направи близо до дома на някой заподозрян, а ако край мястото на разходката ти има гора, вземи си бинокъл, за да гледаш птиците. С преметнат на шията бинокъл, Кармайн тръгна между дърветата, нагоре по склона по посока на билото, от другата страна на което се намираше „Понсонби Лейн“ №6. Земята беше покрита с една педя килим от мокри листа, снегът се бе стопил, с изключение на вдлъбнатините по някой и друг камък и усойните места, където топлината не беше проникнала. Няколко елена се махнаха от пътя му, но не бяха подплашени. Животните винаги разбираха кога се намират в резерват. Забеляза, че мястото е красиво и спокойно по това време на годината. През лятото монотонният шум от тревокосачките и пронизителният смях край барбекютата на открито щяха да съсипят чара му. От предишната си полицейска работа знаеше, че никой не си позволява да излиза от паркинга, дори за кърска любов. На двайсетте акра на резервата нямаше кутии от бира, капачки, бутилки, найлони й използвани презервативи.

Когато се изкачи на билото, беше изненадан от ясната гледка към дома на семейство Понсонби. Дърветата по склона бяха драстично оредели и вече не приличаха на гора: три американски брези с общо коренище, красив стар бряст, изглеждащ в добро състояние, десетина клена, събрани на едно място по такъв начин, че опадалите им листа образуваха впечатляваща гледка, както и млади храсти кучешки дрян, които през пролетта щяха да превърнат мястото в бяло-розова полянка на мечтите. Сигурно дърветата са изсечени доста отдавна, тъй като дънерите им не се виждаха.

Вдигна бинокъла и огледа къщата, виждаше я все едно е на петнайсет метра от нея. Чък се бе покачил на стълба с длето и горелка в ръка и махаше стара боя по стария изпитан начин. Клеър се бе опънала в дървен шезлонг близо до верандата, а Биди лежеше в краката й. Лекият вятър галеше лицето на кучето и то не усети присъствието му. Тогава Чък извика. Клеър стана и обиколи къщата така безпогрешно, че Кармайн бе поразен. И все пак беше сигурен, че Клеър е сляпа.