Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

Патрик се засмя.

— Не и ако миришеш на скункс.

Останалите гнусливо се дръпнаха назад.

— Господи, Патси, не!

— Е, тогава поне Ейб и Кори — поправи се Патрик и погледна дяволито. — Само един от вас ще е достатъчен.

— Един от нас със сигурност няма да се умирисва на скункс и това съм аз — каза намръщен Кармайн. — Трябва да има и друг начин.

— Не и без да предупредим Понсонби. Не можем да отвлечем кучето, това е сигурно. Това не ти е някакъв селяндур с необмислен план, това е лекар, който успява непрекъснато да ни се изплъзне. Ако кучето изчезне, ще разбере, че сме по петите му и ще спре да отвлича — убеждаваше ги Патрик. — Козът му е вратата на тунела от страната на резервата и ние трябва да го накараме да повярва, че тя все още си е само негова тайна. Може би я пази — въже, в което да се спънеш, алармени звънци, устройства, които се задействат като мини, светлини на дърветата. Преди да се приближите, проверете, за бога. Естествено, че ще използва кучето. Как — не знам, само знам, че ще го използва. Ако бях на неговото място, щях да сипя малко секонал в последното за вечерта питие на Клеър.

— Много си хитър, Патси — ухили се Силвестри.

— Не съм от класата на Кармайн, Джон. Стига, всичко, което казах, звучи логично.

— Да, знам. Но откъде да намерим секрети от скункс?

— Имам цяло шише — призна си лукаво Патрик.

Кармайн погледна Силвестри заплашително.

— Тогава включете в бюджета на полицията няколко бидона доматен сок. Не мога да карам Ейб и Кори да си слагат секрети от скункс зад ушите, без им предложа вана с доматен сок на сутринта. — Намръщи се, изглеждаше недоволен. — Имаме ли някъде вана или са само душове?

— Има голяма чугунена вана в старата част на сградата. Горе-долу по времето, когато Ленард Понсонби е бил пребит до смърт, тя се е използвала за укротявате на психичноболни, преди хората с бели престилки да дойдат да си ги приберат — обясни Марсиано.

— Добре, накарайте някого да я измие и дезинфекцира. И след това я искам пълна догоре с доматен сок, защото според мен и Ейб, и Кори трябва да си сложат от секрета. Ако се наложи да се разделят, кучето ще подуши този, който не се е „парфюмирал“.

— Съгласен — каза Силвестри и по изражението му пролича, че срещата е свършила.

— Ех, още не можем да разплетем всичко докрай — въздъхна Кармайн. — Все още ни предстои да обсъждаме различни възможности. Като например дали Понсонби работи сам, или има съучастник, за когото не знаем нищо? Ако приемем, че Клеър не е замесена, трябва ли да отхвърлим вероятността Призраците все пак да са двама? Понсонби няма личен живот извън „Хъг“ и дома си. Знае се, че ходи на изложби, дори това да значи ден-два отпуск от работа. Отсега нататък ще го следим навсякъде, където ходи. Пускаме след него най-добрите ни хора, Дани, най-добрите ни хора. Спокойни и внимателни мъже и жени и никакви разнебитени двуканални радиостанции. Ще им дадем от новите микрофони, които се слагат на ревера, така че да не остават без радиовръзка, докато го следят. Тези устройства са незабележими като карфици. Техническото ни оборудване става все по-добро, но един Били Хоу и един Дон Хънтър ще ни дойдат добре. Ако наистина закрият „Хъг“, Джон, няма да е зле да ги привлечем при нас. Да ги прикрепим към отдела на Патси и да сложим думата „технически“ в названието му. Не го казвай, Джон. Ти можеш да намериш пари, по дяволите!

— Ако Мортън Понсонби беше жив, щяхме да знаем самоличността на втория Призрак — каза Марсиано.

— Дани, Мортън Понсонби не е жив — отвърна търпеливо Кармайн. — Видях гроба му и доклада от аутопсията. Не, не е убит, просто внезапно е паднал мъртъв. Не е открита отрова в трупа му, но не е и установена истинската причина за смъртта.

— Лудата Айда може пак да се е развихрила.

— Съмнявам се, Дани. По всичко личи, че е била дребничка, а Мортън Понсонби е бил здрав младеж. Би било трудно да го задуши с възглавница. Освен това няма влакна в дихателните му пътища.

— Може да е имало четвърто дете — настоя Марсиано. — Айда може да не го е регистрирала при раждането.

— О, нека не фантазираме! — извика Кармайн и размаха ръце във въздуха. — Първо, кой ще е бащата на това мистериозно дете, след като Ленард е бил убит? Чък? Слез на земята, Дани! Едно дете не остава незабелязано. Това не са новозаселили се жители на „Понсонби Лейн“, те са притежавали квартала! Дошли са малко след като „Мейфлауър“ е акостирал в Америка. Спомни си за Мортън. Не е живял на тази планета, но са знаели за него. Имало е хора на погребението му.