Дийн Кунц - Добрият

Можеше да скрият в къщата му наркотици на място, където не би могъл да ги намери. И после, ако им потрябваше да го сплашат, да дойдат да претърсят и да конфискуват кокаин в количества, които да го уличат като търговец.

— Сладко момиченце. Сладко, сладичко момиченце.

Той подкара колата, направи завой на 360 градуса и светна фаровете, отдалечавайки се.

Дъждът пращеше по паважа като олио в тиган.

Беше отминал две пресечки, когато мобилният му телефон иззвъня.

Благоразумието го убеждаваше да не отговаря. Пит отвори апаратчето, защото можеше Тим да се опитва да се свърже с него.

Дисплеят показваше, че се обажда Хич Ломбард. Този път началството нямаше да се престори, че се грижи за здравето на Пит.

Той затвори апаратчето, без да отговаря.

Зоуи престана да диша тежко и се загледа през прозореца от страната на пътника до шофьора. Тя обичаше да се вози на кола.

Що се отнася до нея, ситуацията тази нощ изведнъж се беше подобрила рязко.

Освен компютъра разбойниците може би щяха да вземат и сладките на майка му, преди да са ги опитали. Дори и във времена като тези Пит вярваше, че има правда и че виновниците си получават заслуженото по един или друг начин.

Крейт караше и търсеше подслон. Не му трябваше луксозна квартира, нито красива гледка. Щеше да бъде доволен и на най-скромното жилище.

Някои хора ходеха на работа в Лос Анжелис, но предпочитаха да живеят сред благодатта на неурбанизирания Оранжев окръг в Южна Калифорния. За някои професии работният ден започваше рано и тези, на които им предстоеше дълго пътуване, тръгваха в пет часа сутринта.

На една от чаровните улици, пълна с къщи със собствени физиономии, той забеляза елегантно облечена млада двойка под солиден чадър. Те вървяха от малка, но красива къща в стил „изкуство и занаяти“ от началото на XX век към лексуса, паркиран отпред.

И двамата носеха дипломатически куфарчета. Изразът на лицата им подсказваше, че бяха твърдо решени да не позволят на времето да разводни ентусиазма им за приключенията, които ги очакваха в течение на работния им ден.

Той си ги представи като амбициозни кариеристи в света на едрия бизнес, мечтаещи за ъглови кабинети и акции в компанията. Макар че не одобряваше материализма им и обърнатите с гъза нагоре приоритети, той щеше да ги удостои с посещение в дома им.

Крейт покара известно време след тях. Когато се убеди, че са на път за магистралата, той се върна на адреса им и паркира пред къщата.

В последните остатъци от мрака на нощта те не бяха оставили нищо светнато. Бяха прекалено млади, за да имат деца в пубертета, и дори работни волове като тях едва ли биха оставили малки деца сами вкъщи в такъв ранен час. За Крейт беше ясно, че нямат деца, и той одобряваше това.

Той се отправи директно към входната врата и си отключи. Постоя минутка в тъмното фоайе, заслушан в безмълвието, нарушавано само от ръменето на дъжда по покрива, и се убеди, че е сам в къщата.

Все пак светна лампите и обходи всяко от помещенията. Действително нямаха деца. На леглото в гостната нямаше чаршафи, значи нямаха и гости.

Крейт се съблече гол и пъхна съсипаните си дрехи в торба за боклук, която намери в едно от шкафчетата на главната баня. Взе душ с възможно най-гореща вода и макар че не бе във възторг от сапуна, се почувства освежен.

Не му трябваше да се бръсне. Беше си махнал завинаги брадата с електролиза. Нищо не предаваше на мъжа такъв запуснат вид както наболата брада.

От килера за дрехи той си избра мъжки кашмирен халат. Беше като правен за него.

Къщата миришеше на лимонова есенция, разпръсквана от електрически освежители на въздуха, но не за да прикрива някакво първоначално зловоние, каквото той не усещаше. Всичко изглеждаше както трябва, подредено и достатъчно чисто.

Бос и прилично облечен, той занесе торбата с дрехите, глока, ЛокЕйда и други свои лични вещи в кухнята. С изключение на мобилния телефон и глока, остави всичко на ъгловата етажерка.

Пистолета сложи на един от столовете до масата за ядене, да му е под ръка.

Седнал пред масата, той изпрати закодирано съобщение с поръчка за пълен комплект нови дрехи, включително и обувки. Те знаеха размерите и предпочитанията му.

Не поръча нова кола с нова електронна карта. След като беше разбрал, че могат да го следят чрез спътник, Кариър нямаше да го допусне втори път.

Крейт поиска и да го информират за местоположението на форда, когато остане неподвижен за повече от пет минути.