Дийн Кунц - Добрият

Вкарването едно по едно на имената в Гугъл и пресяването на резултатите се очертаваше като особено тежка задача. Много хора носеха името Робърт Крейн например.

Необходимо бе да се добавят и други думи към всяко име. Тъй като на името на Крейн, както и на повечето от останалите, беше издадена шофьорска книжка в Калифорния с калифорнийски адрес, макар и фалшив, Пит добави „Калифорния“.

Тим не беше щедър с информацията, сякаш се страхуваше, че ако съобщи някакви данни за жената, ще влоши още повече положението й. Папагал, чаша, крем нишесте, пай, крайно неподходящи думи за търсачката.

Който и да беше човекът с многото имена, логиката подсказваше, че има работа с някого от отделите на полицията, от едната или другата страна на закона. Затова Пит добави и думата „полиция“ и започна търсенето.

След като повтори процедурата с няколко имена, в 4:07 часа сутринта той откри връзка с жестоките убийства в „Сметана и захар“. В течение на четиридесет и осем часа полицията беше обявила някой си Рой Кътър от Сан Франциско за персона, заслужаваща интерес, което беше политически коректният израз, заменящ „заподозрян“.

Сред букета от имена на усмихнатия фигурираше и Рой Лий Кътър.

Пит се задълбочи във всички материали, които можа да намери за следствието по случая „Сметана и захар“, и детективската му интуиция започна да свири тревога. Не му трябваше превъзходно кучешко обоняние, за да усети, че тази история смърди.

Кръвта му на хрътка го зовеше на лов и той се хвърли с настървение на работа, възприемайки всеки нов материал като серия от любителски снимки, с чиято помощ се изграждаше общата картина на делото.

В 4:38 кабелното трасе се повреди и той загуби връзка с интернет.

Пит нямаше причини да се оплаква от кабелната компания. Обикновено бързо отстраняваха повредите.

Докато чакаше да се оправи линията, той прескочи до банята да се облекчи.

После отиде до кухнята да си налее ново кафе.

Обърна се с гръб към машината за кафе, понесъл чашата, и изведнъж видя, че Зоуи го беше последвала.

Втораченият й поглед, повдигната глава и тревожният вид даваха сигнал, че може би има нужда да излезе в задния двор. Опашката й обаче не се поклащаше, както правеше обикновено, когато искаше да каже „Пишка ми се.“

Той остави чашата с кафето и грабна една плажна хавлия от пералното помещение. Когато се върнеше мокра от дъжда, Пит щеше да я избърше.

Отвори задната врата и рече:

— Хайде, искаш ли да попариш малко тревата, момичето ми?

Тя се приближи и застина на прага, вторачена в тъмнината на двора.

— Зоуи?

Кучето вдигна уши. Черните ноздри се разтвориха и затрептяха, душейки въздуха.

Гръмотевиците и светкавиците бяха спрели. Не че някога беше се плашила от бурите. Като повечето ловджийски кучета тя обичаше дъжда, но не и в този случай.

— Какво, да няма койот навън? — попита я той.

Тя се дръпна от отворената врата.

— Миеща мечка? — продължи да гадае той.

Зоуи напусна кухнята.

Той включи външната лампа и излезе на площадката пред входа. Не видя нищо необичайно и не чу друго, освен дъжда.

Върна се и потърси Зоуи. Намери я в хола, пред предната врата.

Пит отвори и отново кучето се взря в мрака и не пожела да прекрачи прага.

Някакъв тих звук излезе от гърлото й. Нещо, което би могло да бъде сбъркано с ръмжене. Зоуи никога не ръмжеше.

Телефонът иззвъня. В 4:46 сутринта.

С вдигнати уши и глава и подвита между краката опашка Зоуи изтича към кабинета и той я последва.

Телефонът иззвъня отново.

Той го погледна. На дисплея видя, че обаждането е анонимно.

На четвъртото позвъняване той влезе в спалнята. Неговият раменен кобур „Галко Джакас“ и служебният му пистолет лежаха на една от полиците в шкафа. Към ремъка на кобура беше прикрепена и чантичка за патрони с два резервни пълнителя в нея.

Той се въоръжи и телефонът спря да звъни.

Върна се отново в кабинета и седна на бюрото.

Зоуи не пожела да се върне в краката му, където преди се беше чувствала така уютно. Стоеше до бюрото в поза на внимание и го гледаше вторачено. Поведението й беше същото както когато очакваше кошмар.

Кабелното трасе не беше оправено.

Пит угаси компютъра. Поседя за миг, мислейки за случая „Сметана и захар“.

Телефонът иззвъня.

Портфейлът и калъфът с полицейската му значка лежаха на бюрото. Пъхна ги в задните си джобове.

От дрешника в кабинета извади яке с подплата и качулка и го облече.

Зоуи го последва в кухнята, където той грабна няколко ключа от табло с кукички.