Дийн Кунц - Добрият

После събра цял куп неотворена поща от ъгловата етажерка и се върна на масата. Извади от пликовете и прочете внимателно цялата кореспонденция, за да научи колкото се може повече за домакините си.

Те се казваха Бетани и Джеймс Валдорадо. Работеха в инвестиционна банка на име Лийуърд Капитал. Бяха купили на кредит лексуса си, имаха солидни суми в банковите си сметки и бяха абонирани за списанието „О“.

Бяха получили картичка от приятели, Джуди и Франки, които бяха на екскурзия във Франция. Крейт не одобри едно от изказванията в картичката, показващо неуважение към културните различия, но Джуди и Франки бяха за момента извън досега му.

Когато свърши с кореспонденцията, изведнъж го завладя страстно желание за горещ шоколад. Намери нужните продукти, включително и буркан с висококачествено тъмно какао.

Ама че кеф! Душата му съвсем се отпусна. Нужна му беше тази почивчица, за да се отдаде малко на размисъл.

Бетани и Джим имаха машина за печене на четири филии, чиито отделения бяха толкова широки, че можеха да поемат курабии. Но на пресния хляб с канела и стафиди нямаше устояване.

Крейт извади маслото от хладилника и го остави да омекне.

Ароматът на препичащия се хляб с канела и стафиди започна да изпълва въздуха. Той сложи тенджерка с мляко на газовата печка и нагласи пламъка както трябва.

У дома. Светът можеше да предлага безкрайни приключения и нови усещания, но нищо не можеше да се сравни с усещането да си бъдеш у дома.

Зарадван от домашния комфорт, той започна да си тананика щастливо, когато иззад гърба му се чу женски глас:

— Много се извинявам, не знаех, че децата имат гост. Усмихнат, но спрял да тананика, Крейт се обърна от печката.

Неканената посетителка, привлекателна жена над шестдесетте, имаше нежна бяла коса като крилата на гълъб. Очите й бяха моравосини, като тинтява.

Носеше черен панталон и синя копринена блуза, която подчертаваше цвета на очите й.

Панталонът беше шит по поръчка, без мъха на износена или лошо изпрана материя, с идеално изгладени ръбове. Блузата беше вкарана вътре в панталона.

Трябва да беше оставила чадъра и шлифера си на входната веранда, преди да си отключи и да влезе.

Усмивката й беше по-неуверена от тази на Крейт, но не по-малко привлекателна.

— Приятно ми е да се запознаем, Синтия Норуд.

— Майката на Бетани! — възкликна Крейт и видя, че бе познал. — Много ми е приятно. Толкова съм чувал за вас. Аз съм Ромул Къдлоу. Ужасно съм засрамен. Вие изглеждате като от моден журнал, а аз съм съвсем — той посочи кашмирения халат — неглиже. Сигурно си мислите: „Що за дивак са пуснали Бетани и Джим под покрива си!“

— Не, не, не се безпокойте — побърза да го успокои тя. — Аз съм тази, която трябва да се извини, че нахълтах така.

— Вие сте неспособна да нахълтате, госпожо Норуд. Появихте се тук с тихата стъпка на балерина.

— Знаех, че децата са тръгнали на работа, и помислих, че са забравили да угасят лампите.

— Бас държа, че не им е за първи път.

— Или за стотен — добави тя. — Кой знае какво щяха да плащат за електричество, ако не живеех отсреща.

— Работата им е много напрегната — оправда ги той. — Имат да мислят за страшно много неща. Не ми е ясно как се справят.

— Тревожа се за тях — само работа, никаква почивка.

— Ама на тях им харесва. Обичат предизвикателствата.

— Изглежда, че е така — съгласи се тя.

— Голямо благо е да работиш това, което ти харесва. На толкова хора им се налага цял живот да работят това, което мразят.

Филийките се бяха препекли и изскочиха от машината.

— Не исках да ви прекъсна закуската — притесни се тя.

— Скъпа — засмя се той, — не съм сигурен, че намазана с масло препечена филия хляб с канела и стафиди и чаша горещ шоколад може да се нарече закуска. Ако ме види някой диетолог, ще ме плесне по ръката и ще ме нарече чревоугодник. Ще хапнеш ли с мен?

— Не, не, благодаря.

— Още не е съмнало, не може вече да си закусила.

— Не, не съм, но…

— Кога друг път ще ми падне такава възможност да чуя всичките бели, които Бетани е сътворила като малка! Двамата с Джим вечно разправят за моите излагации, нека и аз да имам с какво да им го върна.

— Горещият шоколад е примамлив в дъждовен ден като днешния, но…

— Направи ми компания, скъпа. Моля те. — Той посочи един стол. — Седни да си побъбрим.

Тя се отпусна и рече:

— Докато правите какаото, аз ще намажа с масло филиите.

Ако дойдеше от тази страна на масата, тя щеше да види пистолета на стола.