Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Но нали трябва да се доберем някак до този арсенал.

— Ще се доберем. Ще му подпалим задника на Капитана. Доколкото си спомням, ти бях подарил една таратайка, нали така? — неочаквано попита Витал. — Къде е?

— На паркинг.

— Платен ли?

— Ами да. — Помисли, че ще използват неговата кола, но не позна.

— Нека да стои там засега. Ще тръгнем с моята бричка.

Никита си представи каква може да е колата му — най-малко джип „Гранд Чероки“. Но беше крайно разочарован — в двора на блока, близо до колата на Вовата беше паркирана една обикновена лада седмица на около десет години.

— Да не мислеше, че съм с мерцедес шестстотин, а? — иронично го погледна Витал. — Не, братле! Ние сме в период на война. И няма нужда да се изхвърляме. Виж, като очистим Капитана и си приватизираме групировката… Тогава вече може и като тежкари на ролс-ройс да се возим.

За Никита изобщо нямаше значение на каква кола ще се вози после. А и сега му беше все тая. Стига да се движи, да е бърза и да не се чупи.

Само че къде отиваха?

— Накъде сме? — попита той.

— Виж, това и аз не знам засега. Трябва първо да се отървем от Вовата. Чакай малко! Имам една идея.

Една красавица с копринена кожа и изящна фигура го беше възседнала и въртеше ритмично дупето си, мачкаше гърдите си и стенеше ли, стенеше… Отстрани изглеждаше така, сякаш наистина примира от удоволствие. Но в главата му се прокрадна мисълта, че е истинска актриса и просто играе добре ролята си.

Красиво момиче е Нели. Елитна проститутка, тарифата й е хиляда долара на час. Курва, нищожество е… Но сега е негова любовница.

Бяха запознали Капитана с нея съвсем наскоро — в деня, когато излезе от пандиза. Запознанството им стана с неговите пари. Витал, мръсникът, я беше наел за тлъста пачка. Да му достави удоволствие, искал. И успя, гадината мръсна, да му угоди. Капитана остана много доволен от Нели. Тя беше страшно красива, образована, възпитана, а в леглото беше осмото чудо на света.

За първи път прави секс с нея в компанията на още три проститутки. Бяха с цял клас по-ниско от нея, но бяха също страхотни парчета. Такива художествени изпълнения правеха… Витал, Вовата и Ник ги бяха предвидили за себе си, но Капитана подло им ги измъкна под носа и им подхвърли небрежно — духайте супата, момчета, проститутките са за мен. Нека им текат лигите…

По принцип не трябваше да постъпва така с тях. Бяха свършили добра работа. И най-вече Ник се беше постарал — изкарал Вовата от онова село, обработил Чугунов, а после си разчистил сметките с Гърлето. Друго обаче е лошото — че се държи като истински авторитетен бос. В пандиза се сдушил с когото трябва и така си уредил три наемни бригади, които да застанат на негова страна в сблъсъка. И успял да разкара Гърлето. Направо го наврял в кучи задник… Запазил всичко, което Капитана беше натрупал през годините. А след това измъкнал Витал на свобода — още едно голямо постижение. А съвсем отскоро е в групировката. Или е имал страшен късмет, или наистина е много отракан. Но фактите са си факти — прекалено нависоко започна да лети. Трябваше спешно да му се подрежат крилцата. И на Витал също. И той започна да се прави на голяма работа. Тотално изнагля, наистина…

Капитана бе започнал да нервничи още в пандиза — в деня, когато пуснаха Джина на свиждане. Беше дошъл да му иска разрешение да платят на чуждите бригади. Капитана знаеше много добре, че трябва да се разплатят с наемниците, но вътрешно се изяждаше от злоба — не искаше Ник и Вовата да се издигнат прекалено нависоко. Затова се наложи да отпрати Джина от Москва заедно с парите. А след това дойде и Вовата. Докладва му, че е отбил нападението. Точно тогава Капитана го хвана натясно.

— Ти, Вова, си печено момче — бе му казал. — Много те ценя. Ще бъдеш на равна нога с мен, както е Бичмето сега. Един вид, ще те наградя за старанието ти. А Ник, той е зелен още. Не трябва да му помагаме да се издига, трябва да го тласнем надолу. За да не се големее много.

Накратко казано, нахвърля му в общи черти плана за действие. Идеята беше да оставят наемните бригади да го разкъсат на парчета заради дълговете. Вовата не се двоуми много и веднага се съгласи. Даже някак прекалено лесно се съгласи да предаде Ник…

Но Ник, мръсникът, се измъкна от ситуацията, в комбина с Витал. Затова Капитана им натри сол на главата, когато се върна. Сложи ги на място. Ник му се обиди и изчезна някъде. Затова пък Витал не спря да си вири носа, сякаш чакаше да му дадат медал. Наложи се да му прати Вовата. Само че Вовата се издъни, лош наемен убиец излезе. Измъкна му се Витал.