Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Вовата реши да замаже вината си и сам му предложи да отстрани Ник. Казва: „Знам къде се крие сега“. И разбира се, Капитана му даде зелена светлина.

Много е вероятно Ник вече да не е сред живите. Но пък Витал се укрива някъде. Нещо повече, прибрал е и част от парите на групировката. Капитана знаеше, че е оставил за себе си около сто хиляди долара — част от парсата, която беше изцедил от бизнесмените, за да покрие дълга към наемните бригадири. Сами по себе си тези пари бяха нищо и никакви жълти стотинки. Лошото беше друго — тези пари се явяваха втора обща каса на групировката. А общата каса е като царския скиптър и властта в държавата. Който я държи — той е царят. И Витал беше един вид втори цар. Много опасен съперник.

А освен това и Бичмето. Изчезна някъде. Просто ей така взе и изчезна и никакъв го няма. Никой не можеше да каже даже приблизително къде се намира. Оставаше само да се чака, докато благоволи да се появи.

Но виж, за Витал беше организирана истинска хайка. Петорката на Мошеника в пълен боен състав и една бригада биячи го търсеха под дърво и камък. Но все им се изплъзваше…

Нели започна да стене силно, затрепери, сякаш ток са пуснали през нея, и като че ли загубила съзнание, се свлече върху него.

— Колко ми е хубаво, скъпи — прошепна му тя.

С това приключи цялата работа. Тя легна на една страна, попъшка още малко от кумова срама и заспа.

Лесно й е на нея. Събуди се сутрин, събуди и него с ласките си, накара го да стигне до оргазъм, а и самата тя определено си направи кефа, а после се обръща на другата страна и заспива.

До обяд ще се търкаля в копринените чаршафи, а след това цял ден ще се размотава из разкошния петстаен апартамент. Всичко си има тук: интериор в евростил, супер мебели, пък и джакузи, климатици с ароматизатори… Направо да ти се завие свят, почти милион долара бе хвърлил за всичко това. Точно толкова му излезе това гнезденце. Купи го с пари от касата, оформи документите на името на Нели. Тя бе само подставено лице, когато поискаше, можеше да си го вземе. Но тя не знаеше това. Мислеше, че апартаментът й е подарен, но се заблуждаваше жестоко. Затова пък палтото от чинчила бе истински подарък. Зимата между другото наближава.

Освен това смяташе да й подари кола. Огненочервено ферари. Ако всичко вървеше по вода, тя щеше да си получи таратайката. Защото е страшно красива, а в секса е истинска магьосница. Преди го е правила с всеки, който си плати, а сега само с него. Само да пробва да кръшне…

Не ставаше дума за любов. Но въпреки това Капитана й прости за черното й минало, скърцайки със зъби. Курвенски издънки в бъдеще обаче нямаше да й се разминат. Само леко да кривне от пътя, и край — куршумът в челото й е гарантиран. Беше сигурен, че и окото му няма да мигне.

Нели заспа. А той трябваше вече да става. Прекалено много работа му се натрупа напоследък. Освен това Витал съвсем спокойно се скиташе някъде на свобода и всеки момент се готвеше да му нанесе удар. И не беше сам, с него бе тръгнал и един от бойците. Млад, зелен… Но и Никита съвсем доскоро беше млад и зелен…

Капитана не бе купил апартамента просто така. И го бе направил не с посредник, а лично. Сам се бе свързал с агентите по продажба, сам си бе избрал района, сам бе изтеглил пари от сметката си. И никой не знаеше къде се намира този апартамент. Никой.

Блокът беше на двадесет и четири етажа. Телохранителите го съпровождаха само до входа и никой от тях не знаеше на кой етаж спира асансьорът. Може на втория, а може и на двадесетия…

Усещаше, че вече няма стабилна почва под краката си. Но сам я беше разклатил. Положението му ставаше все по-несигурно и буреносните облаци може би вече са съвсем близо. С една дума, нещата не бяха розови. Точно навреме се сдоби с това гнезденце, в което при необходимост можеше да изчака опасността да премине…

Изобщо не му се ставаше, но Капитана надви мързела и изтърколи от леглото тежкото си тяло. Легна по очи на земята — пробва да направи няколко лицеви опори, но къде ти… Нели му беше изпила силиците…

Беше в банята и се бръснеше, когато джиесемът му запиука.

— Казвай…

— Капитане, ти ли си? — Беше Сфинкса.

Той бе единственият човек, на когото можеше да се довери изцяло. Ако ченгетата не го бяха забърсали и него с всички останали, Капитана щеше да го остави за свой заместник. И изобщо нямаше да се притеснява. Този човек не бе способен на предателство. Но, честно казано, сега не се доверяваше дори на него.

— Ами таковата… Вовата намина. — В гласа на Сфинкса се долови някакво притеснение. — Чистка, с една дума…