Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

„Да живее УВО ’93!“ Най-после останаха в миналото отвратителната войнишка каша, потните партенки и недоволната физиономия на старшината. Седем денонощия път с влак — и ето че Никита вече си е вкъщи.

Само че, неизвестно защо, душата му не беше изпълнена с радост от завръщането.

И ето я Москва — някаква непозната спирка на метрото, някакъв неизвестен квартал Черняево, трамвай с необичаен номер, затънтена уличка с дива растителност и вехти пететажни блокове.

В някоя от тези „хрушчовки“ 1 1 Пететажни жилищни сгради с малки апартаменти, строени по времето на Н. С. Хрушчов. — Б.пр. живеят родителите на Никита. И през ум не му е минавало, че могат да се установят на такова мизерно място.

Някога семейството им не живееше никак зле. Баща му беше виден чиновник в Градския изпълнителен комитет. Отговаряше за разпределянето на автомобилите — в негласната йерархия на ведомството той беше високо ценен човек.

Но по-късно го уволнили заради някакви пропуски. Оттогава той все по-често започнал да се утешава с бутилката. Може да се каже, съвсем се пропил. Лека-полека старите му приятели започнали да се отдръпват от него, но за сметка на това на хоризонта се появили нови — другарите по чашка. Но с нищо не могли да му помогнат, когато изхвърлиха сина му от един от най-престижните институти — Плехановския 2 2 Икономически институт „В. Г. Плеханов“ в Москва, създаден през 1907 г. — Б.пр. .

Никита тъкмо завършваше трети курс, когато кой знае какъв дявол го накара да се застъпи за едно момиче. Досаждаше й един женкар от катедрата. Пишеше й двойки, късаше я на изпити, правеше всичко възможно само и само тя да преспи с него. И все пак накрая постигна целта си — огъна се Маринка. След това я остави на мира. И всичко щеше да е наред, ако веднъж пред всички не я беше нарекъл мръсница. Никита не се сдържа, стана от мястото си, доближи се до преподавателя и му заби такова силно кроше, че онзи изпадна в дълбок нокаут и със счупена на две места челюст.

Деканът беше вбесен. Искаха да заведат дело срещу него, но нищо не излезе. Маринка заявила, че ще подаде жалба в полицията и ще обвини преподавателя развратник за изнасилване. Дали ръководството на института се бе уплашило или не — не се знае, но до съд не се стигна. За сметка на това Никита беше изключен от института.

И начаса дългата ръка на военния отдел се добра до него. Хванаха го за яката и хайде към новобранския център. Никита си мислеше, че ще влезе да служи в някоя спортна рота — все пак беше шампион на Москва по бокс в полутежка категория, или че ще го разпределят някъде като преводач — знаеше добре английски.

Но го изпратиха да служи в Забайкалието, където даже и не намирисваше на спортна рота. Но виж, да помирише барут, му се наложи. Цели две години грохотът на изстрелите и барутният дим му бяха като десерт на закуска. Разпределиха го в рота за обслужване на стрелковия полигон към мотострелкови дивизии. Отначало просто изпълняваше всякакви поставени му задачи, управляваше мишените, а после започна и сам да стреля по малко от време на време. И се пристрасти към това. Беше стрелял и с пистолет, и с автомат, и с гранатомет — подстволен и противотанков, но най-присърце му беше пистолетът. И каква сръчност само беше придобил. Към края на службата славата му се носеше из цялата дивизия. Специално го канеха при учебните мишени, за да показва на младите офицери как трябва да стрелят.

Но кой знае защо, нито веднъж не го пуснаха в отпуск и за това какво се случва с родителите му той научаваше само от писмата им. А писмата от тях започнаха да пристигат все по-рядко и по-рядко.

Знаеше, че миналата година по време на павловската реформа 3 3 В. С. Павлов (1937–2003 г.) — дългогодишен министър на финансите на СССР, през 1991 г. премиер-министьр. Известен като автор на приватизационната реформа в Русия през 1991 г. — Б.пр. всички спестявания на родителите му се бяха стопили и те бяха останали без никакви средства. Но се намери изход — замениха просторния си апартамент за по-малък с доплащане. Бяха постъпили глупаво, разбира се, но никой не беше искал мнението на Никита по този въпрос.

Никита слезе от трамвая. Попита някакъв минувач къде се намира блок номер еди-кой си. Той му посочи някакво кръстовище със светофар. Трябваше да пресече, после да тръгне вдясно по тротоара, малко да повърви и щеше да си е вкъщи.