Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Ами прибрах се да пусна една вода.

— Аа — небрежно се подсмихна Кеша. — Е, хайде, ела, при мен ще я пуснеш. Ще пийнеш ли една биричка? Имам студен туборг. С една дума, всичко е на ниво при мен.

Това не беше израз на гостоприемство, а по-скоро желание да изтъкне охолния си живот. И все пак Никита прие поканата.

Той с удоволствие се отпусна в ниското меко кресло и с още по-голямо удоволствие се освежи под прохладния полъх на климатика. Не завиждаше на Кеша, на когото всичко му беше наред — имаше четиристаен апартамент, беше модерно облечен, парите го биеха по джоба. Сигурно и кола имаше. Дай боже и занапред да му върви така — като по вода.

И при него нещата ще се оправят. Беше убеден в това.

Ще си върне апартамента от наглия рижав тип, а ако ли пък не, ще изкара пари за нов и ще измъкне родителите си от дъното.

— В течение ли си какво сполетя старците ти? — попита го Кеша и му подаде запотената студена чаша бира.

— Нещастие — тъжно въздъхна Никита.

— Наистина, голямо нещастие. Не им провървя.

В думите му прозвуча нотка на скрито презрение. Демек, неудачници са родителите на Никита, пропаднали хора. Сега с тях си бършат подметките.

— Добре че моите старци извадиха късмет. Татенцето се хвана с частен бизнес, потръгна му. С мангизите никакви проблеми. Вдигна голяма къща и сега апартаментът е мой.

Кеша съвсем откровено се самоизтъкваше. Само че на Никита му беше все тая.

— А ти какво работиш?

— Ами нищо. Завършвам институт. А и се ожених наскоро…

— Честито!

— Жена ми всеки момент трябва да се прибере. Ще видиш каква красавица е. Все още съм луд по нея.

— Няма страшно, нали се върнах. Вече и при мен всичко ще е както трябва.

— А как трябва да е?

— Ще си върна апартамента.

— Как?

— Ами… има начини.

— Какви начини?

— Ами, как тази отрепка намери начин да изхвърли нашите на улицата…

— Е, с Чугунов този номер няма да мине — скептично присви устни Кеша.

— Ти какво, да не го познаваш?

— Ами, горе-долу, на „ти“ сме.

— Отракан тип ли е?

— Общо взето, да.

— С какво се занимава?

— Ти да не мислиш да му скроиш шапката?

— А не, просто питам.

— Ами тогава ще ти кажа. Има си собствена фирма този Чугунов. Нещо, свързано с бензин. А много добре знаеш, че щом става дума за бензин, задължително в цялата работа има пръст и мафията.

— Честно казано, не знаех…

— Е, вече знаеш. Мафията вече е навсякъде. Накъдето и да се обърнеш, навсякъде има мутри. Окичили се със златни ланци и пръстени с печат, едни напомпени такива, с дебели вратове.

— Ама и ти имаш ланец и пръстен с печат.

— Че това са само някакви евтини дрънкулки за тежкарлък. Хич не ми трябва тази мафия.

— На мен също.

— Точно затова гледай да си нямаш вземане-даване с Чугунов. Като приятел те съветвам. Ще ти види сметката и няма да му мигне окото.

— Ще я видим ние тая работа.

— Не знам. Опичай си акъла.

Никита не забеляза, как някой влезе в стаята, но усети леко раздвижване на въздуха зад гърба си и също толкова леко ухание на скъп френски парфюм.

— Ето, Ник, запознайте се, това е моята Лена. — Лицето на Кеша засия от щастие.

Той стана от мястото си и с боготворяща усмивка се насочи към жена си.

Никита се обърна. Пред него стоеше красиво момиче с осанката на кралица — облечена с шорти и тениска, тя изглеждаше така, сякаш е в изящна вечерна рокля на Армани; лицето й — да не откъснеш очи от него, русите й коси — за чудо и приказ, за крачетата всеки фотомодел би й завидял, а кожата — нежна и гладка. Истинска кралица. Или царица. Същинска Елена Прекрасна.

Не би могло да се каже, че Никита се влюби в нея от пръв поглед, но той не можеше да остане равнодушен към това прекрасно творение на природата и не скри възхищението си.

— Лена, вие сте истинска богиня — не се сдържа да не й направи комплимент той.

— Коя по-точно? — каза тя и го погледна с интерес. — Венера, Диана, Афродита?

— Всички заедно.

— А вие трябва да сте Марс. Така изглеждате, сякаш току-що се връщате от война.

— Каква ти война сега? Просто се връщам от казармата.

— Това е Никита — обади се Кеша. Явно не му хареса начинът, по който Лена гледа госта. — Скъпа, нали съм ти разказвал за него.

— Аа, вашия апартамент ли присвоиха? — сети се Лена.

— Всичко е до време.

— Всичко е до време, скъпа, до време е. Сега Никита ще се опита да си върне апартамента. Още сега ще опита. Нали така, Ник, нали вече тръгваш?

Кеша нямаше търпение по-бързо да изпрати Никита. Притесни се момчето, започна да ревнува.