Владимир Количев: Брат, стреляй пръв

Човек трябваше да притежава доста богата фантазия, за да нарече Кеша красив мъж. Той беше среден на ръст, слаб, с издължено пъпчиво лице. Момичетата никога не му бяха обръщали внимание, винаги бяха предпочитали компанията на Никита и Кеша не го беше забравил.

Както и сега — Лена прояви интерес към Никита и Кеша веднага почувства заплаха. А жена му несъмнено му беше много скъпа.

— Да, разбира се — утвърдително кимна Никита.

Какъвто и да беше Кеша, все пак някога му беше приятел и нищо лошо не му беше сторил. А пък Лена… Лена не е единствената красавица на света — има много такива като нея.

— Е, хайде, чао…

Кеша облекчено въздъхна, когато затвори вратата след Никита. Сега спокойно можеше да се усамоти с женичката си. Само че дали на Лена ще й е приятно? Може би не. Някак невзрачен беше Кеша, а и в панталоните си вместо мъжко достойнство имаше мушморок. Едно момиче се бе оплакало от него на Никита още преди да влезе в казармата. Но животът сега е такъв — материалното благополучие е един от основните стимули на човека.

Никита нямаше желание да се връща при родителите си, но нямаше къде другаде да отиде. Няма, и това е то, ако щеш, пръсни се от мъка.

Той се чувстваше отвратително само при мисълта, че трябва да влезе в мръсния вонящ вход и да се качи на петия етаж, но краката сами го водеха натам. И даже почти не се ядоса, когато неочаквано срещна препятствие на пътя.

Близо до входа стоеше черно БМВ. Никита веднага разбра причината за неговата поява, но вече беше късно. Зад него спря лада деветка, от която за секунди изскочиха две яки момченца. В ръцете си държаха вестници, свити на фуния. Нямаше нужда от обяснение какво е загънато в тях.

Отпред също се раздвижиха. От беемвето слязоха двама типове. И двамата бяха огромни като скали, облечени с анцузи и елечета, с нагли угоени мутри и бръснати вратове.

Отпред вървеше същото онова братле, което съвсем наскоро беше изпаднало в пълен нокаут от удара на Никита.

— Е, какво, братле, а сега накъде? — Въртейки юмруци, той изкриви устните си в гнусна усмивка.

Щом говори, значи не си е прехапал езика. Жалко…

— Ти откъде знаеш, че ми викат така? — не загуби самообладание Никита.

Той осъзнаваше много добре, че сам няма да може да се пребори с тях. Ще го пребият като куче и гък няма да може да каже. А че боят няма да му се размине, е сигурно. По всичко личи, че са нахъсани за това. И ще е добре, ако не го пребият до смърт.

— Че какъв ти е пък прякорът? — попита напомпеният бабаит и на лицето му се изписа още по-отвратителна гримаса.

— Прякорът ми е Братле…

Фамилията на Никита беше Брайт. Но когато попълвали военната му книжка, във военния отдел направили грешка. Някъде им избягало „й“ и се получило Брат. Името му вече звучеше така — Никита Германович Брат. И в казармата му излезе прякорът — Братле.

— Бъзикаш се с мене, така ли?

Мутрата пристъпи рязко към него. Време е, помисли си Никита и се дръпна рязко назад, за да може да удари противника. Но стоящите отзад му се нахвърлиха и му извиха ръцете. Приближи се една кола и го натикаха в нея. Закопчаха ръцете му с белезници.

— Копеленца гадни! — викна Никита.

И веднага получи посичащ удар с длан по врата. Като че ли някакъв прекъсвач изщрака в главата му и съзнанието му изключи от фаза и изгасна.

Когато дойде на себе си, се оказа на безлюдно място в някакъв парк. Някъде отдалеч се носеше шумът на автомагистралата. Беше мокър от главата до петите. Сигурно са го полели с вода, а може би с… Никита настръхна от отвращение.

— Освести ли се, говедо? — чу зад гърба си злорад глас.

Зад него стоеше същото онова БМВ, върху капака му беше постлан вестник с кутийки бира и мезе върху него. Братоците мързеливо късаха със зъби тлъсти парчета месо. Някъде по пътя се бяха уредили с шишчета.

Към Никита се приближи основният му враг. От кобура на кръста му се подаваше пистолет. Сигурно ТТ.

— Е, к’во, помияр, изпроси ли си го накрая? — вяло попита той. И още по-вяло добави: — Ше ти тегля куршума аз.

Сякаш с нежелание извади пищова. Наистина беше ТТ. По дяволите, та той не се шегува. Никита наистина се изплаши.

В този момент забеляза, че са му свалили стоманените гривни. Но мутрата стоеше доста далеч от него — нито с крак, нито с ръка да го ритнеш и да му избиеш пистолета от ръцете. А и няма да може да стане толкова бързо от земята. Освен това другите братоци стоят зад него. Те сигурно също имат пистолети.

Мутрата насочи пищова към него. И точно в този момент Никита беше озарен от гениална идея.