Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— С доплащане?

— Както си му е редът.

— Я кажи, колко им доплати?

— Колкото поискаха твоите старци, толкова им дадох. А ти какво, войниче, да не би да си недоволен от нещо?

— Слушай ме внимателно, чичка. — От злоба скулите му заиграха. — Ти си взимаш обратно гадната дупка и стоте долара доплащане и ми връщаш апартамента. От мен да мине, ще ти простя за това, че майка ми се е пропила заради теб.

Мъжът се опули учудено насреща му, сякаш пред него стои някакъв пълен идиот, и се заподхилква ехидно. А после изведнъж му посегна иззад полуоткрехнатата врата. Никита обаче успя да реагира навреме и юмрукът само закачи болезнено горната част на бузата му. Но не успя да отговори на удара — наглият рижав тип веднага му хлопна вратата и ключалките щракнаха.

Нямаше никакъв смисъл да блъска по заключената врата.

— Кучи син! — От яд и за предупреждение Никита ритна вратата с крак.

Време беше да си тръгва. Мъжът можеше да повика милицията или дори да излезе с пушка или пистолет. Възможно бе този тип да се движи из криминалните среди. А с такива шега не бива.

Мръсник!… Никита беше в течение на цялата тази долна история. Някакво копеленце с фамилия Чугунов наел стая в апартамента на родителите му. Майка му била принудена да направи тази жертва, тъй като баща му не работел, а тя вземала мизерна заплата. Квартирантът не само си плащал добре, но и всяка вечер носел на баща му по някоя бутилка. А и самият той обичал да си пийва. От време на време и майка му започнала да им прави компания. И така лека-полека и тя се пристрастила към алкохола.

Какво и как точно се е случило, Никита не знаеше със сигурност, но знаеше, че този подлец е направил майка му алкохоличка. Заради него и баща му е деградирал окончателно. Всичко това се случило за относително кратък период от време. И за капак — договор за покупко-продажба, замяна на разкошно жилище за някаква мизерна дупка плюс сто долара доплащане. Чиста проба подигравка с нещастните алкохолици, за които тази сума си е цяло състояние.

Майка му и баща му пропадали все повече и повече, а тази гадина съвсем законно си живеел в собствения им апартамент. И с никакъв съд не можеш го изгони оттам.

Много назидателна история. Ако някой друг беше станал жертва на подобни обстоятелства, Никита просто щеше да си вземе поука и толкоз, но заради този мошеник бяха пострадали родителите му, а и самият той. Не само бе останал без жилище, но и нямаше никакви дрехи, освен войнишката униформа върху себе си. Беше загубил абсолютно всичко…

Гадината Чугунов определено е някаква грешка на природата и тази грешка на всяка цена трябваше да се поправи.

„Ще те пипна аз тебе!“ — обеща си Никита наум и тръгна надолу по стълбите.

На третия етаж случайно срещна Кеша, стар негов приятел. Бяха съседи. Някога…

— О, Ник! — изненадано се ококори Кеша от неочакваната среща. — Ама какъв си красавец само!

Ако не го познаваше добре човек, можеше да реши, че завижда на Никита. Като че ли няма нищо по-хубаво от това да се върнеш от казармата, облечен в парадна войнишка униформа, със сержантски пагони и бляскави акселбанти.

Но Кеша всъщност се занасяше. Той презираше всички, които са ходили в казармата. Та нали там влизат само балъците, дето не са успели да отърват кожата от военната комисия. А Кеша бе успял и следователно е нещо повече от тях, така че бившият му съсед съответно не е на неговото ниво.

Кеша се беше издокарал така, както Никита мечтаеше да се премени: с бяла копринена риза със столче яка, с черни панталони с проблясващи нишки, последна мода обувки, със златен ланец на врата, пръстен с печат на ръката, а и часовникът му явно не беше купен от някой евтин пазар. Лицето му едно изнежено, а в очите му проблясва самодоволство. Вижда се — от „златната младеж“ е.

Някога и Никита принадлежеше към така наречената „златна младеж“, но времената се промениха. И Кеша нямаше намерение да се преструва, че не забелязва това.

— Ти също, братле, не изглеждаш никак зле.

Никита му протегна ръка за поздрав. Онзи се здрависа с него някак вяло.

— Не можем да се мерим с вас, другарю сержант.

В думите му прозвучаха нотки на надменност и насмешка. Доставяше му голямо удоволствие да демонстрира превъзходството си над будалата в униформа.

— Прибираш ли се? — попита го Никита, докато гледаше как старото му приятелче отключва вратата.

— А бе аз се прибирам… ама ти какво правиш тук?

Работата е ясна — Кеша е в час с нещата.