Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Не може да бъде! — ядосваше се Витал.

Тримата неизвестни бяха той, Никита и Артьом. Вчера през нощта отскочиха до тайната квартира, която Витал беше наел. Именно в нея се намираше целият му арсенал — осем автомата „Калашников“, около петнадесет пистолета ТТ, два сандъка с ръчни гранати — Ф-1 и РГД-5, освен това гранатомет РПГ-7 със сума ти снаряди.

Никита нямаше представа за съществуването на целия този арсенал. И това звучеше доста успокояващо. Значи освен Витал за него не знаеше абсолютно никой. Е, и Вовата знаеше. Някога. И Чауса също знаеше, но той пък си замина по-рано и от Вовата. Освен това в час беше и Гирата, но беше подследствен и беше в пандиза.

Освен оръжието, в апартамента имаше и стари, но напълно запазени мебели, хладилник. Затова, след като завършиха акцията, отидоха там.

Никита закара колата с Вовата до нужното място и настани покойника зад волана. Заедно избутаха бавареца от завоя, закараха го до офиса на Капитана и веднага си плюха на петите, а после няколко часа стояха в засада. Чакаха да се появи Капитана. Той задължително трябваше да се полюбува на трупа.

Така и стана. Витал уцели точния момент. Веднага впрегна Артьом, който даде газ на седмицата, а те с Никита грабнаха автоматите. Подложиха сградата на пряк и плътен обстрел. Просто нямаше никакъв шанс Капитана да оцелее. Но…

Камерата на оператора безстрастно държеше в кадър мрачно смръщеното лице на Капитана. Беше много потиснат от случилото се и силно обезпокоен. Но беше жив. Разминал се с лек уплах, съобщи репортерът.

— С лек уплах се разминал, копелето мръсно! — Витал вече не викаше, а мърмореше недоволно. — С лек уплах… А Сфинкса го пратихме в гроба. Не беше лошо момче, а очистихме него. А Капитана, гадината, и една драскотина няма. Кажи ми сега, има ли справедливост на тоя свят!? Има! Ще види той, мизерникът, черен ще му се стори светът.

Изоставиха ладата седмица на три пресечки от местопрестъплението. Зарязаха всичко в нея — маските, ръкавиците, автоматите. А самите те си плюха на петите през дворовете на блоковете. После хванаха едно такси и право в апартамента на Витал. По пътя се отбиха в един магазин и напълниха торбите с водка и мезета. Не можеше да става и дума за сух режим. Не беше време за това точно сега.

— Какво ще правим, братоци! — спокойно каза Витал.

— Ти си шефът, ти решаваш — каза Никита.

— Абе аз, че ще реша, ще реша. Но и ти, Ник, помисли малко, размърдай си сивото вещество. Ако не очистим гада, той ще ни види сметката.

— Да вземем да се покрием някъде, а? — попита Артьом.

— Избий си го от главата! — кипна Витал.

— Добре де, братле, не се нервирай. А и няма да можем да избягаме много надалече — изказа мнението си Никита. — Ченгетата са нащрек. Обърни внимание, братле, че е направен опит за покушение върху живота на известен предприемач… Аа, какво ще кажеш? Яко, нали?

— Предприемач бил… И ние сме предприемачи. Предприемаме конкретни действия срещу Капитана, говедото гадно.

— И той сега предприема действия срещу нас.

— Абе търсят ни, няма спор. Само дано не открият този апартамент — притесни се Витал.

— Мислиш ли, че ще могат?

— Абе кой ги знае… Но днес със сигурност няма да ни намерят. Затова можем да спим спокойно тази нощ. Въпреки че… — Витал се замисли за момент. — Въпреки че едва ли ще можете да спите, братоци. Сега ще легнем да подремнем малко, а през нощта ще си оберем крушите. Ама така, че абсолютно никой да не ни види. И с това… — Той погледна към бутилката. — … трябва да приключваме вече… Пиянството не води до нищо добро. Вовата е ярък пример за това.

Прав беше наистина. Вовата искаше да убие Никита, но беше пиян до козирката. Затова протакаше, бавеше нещата. И накрая дочака Витал, а заедно с него и куршума в главата. Та нали съвсем спокойно можеше да очисти Никита направо на вратата.

— Смърт на пиянството! — кимна му Никита одобрително и сграбчи бутилката за гърлото.

Беше му дошла една доста дръзка идея — да вземе и да я метне в стената, така че с гръм и трясък да се натроши на сол.

— Стой! — спря го Витал.

Той взе бутилката от ръцете му, дълго я гледа и накрая сипа останалата водка по чашите. Остави съвсем малко на дъното.

— Ето! Сега вече може.

Без да замахва, той я изстреля в стената. Навсякъде се разлетяха парченца стъкло, чу се силен звън. Точно това, което искаше да направи Никита.

Допиха си водката и легнаха да спят. Оставиха Артьом на пост, а те се опънаха на дивана. Само че Никита изобщо не го хващаше сън. Въртя се ту на едната страна, ту на другата, и накрая отстъпи мястото си на Артьом. Отиде на пост в кухнята до прозореца. Хвърли един поглед навън. Но пред очите му сякаш имаше димна завеса — виждаше всичко, но не забелязваше нищо. В главата му се въртяха какви ли не мисли.