Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Пълен идиот! — избухна Капитана.

Вовата трябваше да очисти Ник и явно го бе очистил. А Сфинкса му го казва в прав текст по телефона.

— Идиот е — съгласи се Сфинкса. — Вовата е пълен идиот… Беше…

— Какво значи беше?

— Ами ела и ще разбереш… Чака те до офиса ти…

Сфинкса явно се разсърди, че го нарекоха „идиот“. Капитана се намръщи. Прекалено обидчиви станаха всички изведнъж… Абе да вървят по дяволите!

— Идвам! Чакай ме! — злобно изръмжа той.

Пристигна там след около час. Само че не стигна до офиса си. Спря до едно БМВ, до което стояха четири яки момчета и Сфинкса. Колата беше спряла отстрани на пътя, срещу входа на сградата.

— Какво става тук? — попита Капитана.

— Нали ти казах, че Вовата пристигна — каза Сфинкса, показвайки беемвето.

Вовата седеше зад волана. Беше прострелян в главата, беше облян в кръв, в гръдния му кош зееше огромна дупка, все едно го е гръмнал артилерийски снаряд.

Капитана зяпна шашардисан трупа. От двете страни на колата с мъртвеца стояха братоците и телохранителите му. Босът беше спрял на шосето, за да може да реагира веднага при необходимост.

— Как е станала тая беля?

— Ами какво да ти кажа, намерихме го сутринта — каза Сфинкса. — От завоя, разбираш ли, докараха някаква таратайка… Трима бяха… Избутаха я дотук и се чупираха.

— Защо не ги спряхте? Защо не ги хванахте?

— Охраната не можа да реагира навреме.

— Всички да се накажат! — кресна Капитана.

Положението ставаше доста напечено. Сега срещу него играеха трима противници.

Вовата пак се издъни. Не можа да очисти и Ник. Или Витал му е попречил… Сигурно са се обединили. Ник и Витал в комбина с някакво говедо по прякор Артьом. Трима са. А това вече е сила.

— Абе то е най-лесно да ги накажем — повдигна безразлично рамене Сфинкса. — Но нека първо ченгетата ги разпитат.

— Между другото, те къде са? Защо не ги виждам нещо?

— Да не ти липсват вече? — иронично му подхвърли Сфинкса. — Сега ще дойдат. Току-що ги извиках. Но тънко са пипали. Вовата е застрелян, но в тялото му няма нито един куршум. Всичко са извадили.

— Защо?

— За да не спипат пищова.

— Значи не е бил Витал — реши изведнъж Капитана.

— Защо да не е той?

— Че той има цял арсенал. Ще се занимава той с глупости. Много по-лесно му е да го захвърли някъде.

Капитана тръгна към офиса си. След малко и всички останали го последваха.

— Цял арсенал имал, казваш — замисли се Сфинкса. — Това е много интересно… Мамка му!

Изведнъж той изкрещя, хвърли се върху Капитана и го повали на пода. В същия миг въздухът се разтресе от грохота на картечни изстрели. Падайки заедно със Сфинкса, Капитана забеляза с крайчеца на окото си бяла лада седмица. Караше бавно покрай паркираните до тротоара коли. От прозорците й се подаваха дулата на два автомата. Стрелците бяха с черни маски и изобщо не пестяха патроните.

Капитана лежеше, притиснат от Сфинкса. След малко още някой се сгромоляса върху тях. Върху бузата на Капитана се стече струйка кръв. Изведнъж автоматите заглъхнаха. Затова пък пистолетните изстрели чаткаха още дълго. От площадката пред входа на офиса им отговори пушка-помпа. Но вече нямаше смисъл — ладата беше офейкала и беше невъзможно да я настигнат.

Нечии силни ръце отместиха тялото най-отгоре, после и второто. И телохранителят, и Сфинкса бяха направени на решето. Трудно беше да се каже чия кръв се е стекла по бузата му и е изцапала скъпия му костюм. Но това всъщност нямаше никакво значение. Важното е, че самият той остана жив. Само си беше натъртил лакътя и коляното при падането.

Още две мутри се гърчеха на пода. Единият виеше от болка — беше тежко ранен, другият беше изпаднал в предсмъртна агония.

Сфинкса беше още жив. Загледан с безизразен поглед някъде в пространството, той промърмори:

— Арсеналът… Арсеналът… Трябва да се намери…

Не каза нито дума повече, само се усмихна заканително и притихна. Усмивката му се превърна в зловеща гримаса.

— Аа, гаден кучи син! Мамичката ти! — изрева Витал. — Ще те спипам аз тебе, копеле гнусно!

Вбесен, той удари с юмрук по масата. Чиниите подскочиха, издрънчаха и една от тях се пръсна на пода на парченца. Но никой не обърна внимание на това.

Никита гледаше с напрегнато внимание в екрана на телевизора, без да откъсва очи от него. Даваха горещ репортаж от мястото на инцидента. Трима с маски извършили покушение върху живота на известен предприемач. Показаха притесненото лице на Капитана. На пода до него лежаха три трупа — на Сфинкса и на двама биячи. Около тях се въртяха дознателите.