Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Има си принципи човекът.

— Да бе, човек с принципи е. Комсомолец, мамка му!

— Мутросомолец.

— Какво?

— От мутринския младежки съюз.

— Да бе, вярно, от мутринския… Кадърно момче е, но не е виждал още кръв. Трябва да го пробваме. Тъкмо ще запазя пищова си чист.

След малко се появи Артьом. Здрав юначага, облечен с гъзарско кожено яке, с масивен сребърен ланец на врата и типичното заплашително изражение. Ни повече, ни по-малко. Същински бандюга… Но му липсваше онази наглост и безпардонност, която е характерна за класическата мутра. Имаше някакъв оттенък на интелигентност в погледа му, но с всеки изминал ден той щеше да става все по-блед и по-блед, незабележим, а накрая съвсем щеше да изчезне.

Цялата му показна храброст се изпари като дим, когато видя окървавения труп на Вовата.

— Защо пребледня така? — строго го попита Витал. — Ти какво си мислеше, че си играем на шикалки тук? Това е смъртта, братле. Смъртта!

Артьом се взе в ръце, но лицето му остана бледо.

Витал го накара да остане в кухнята. Никита също остана. Вече не изпитваше отвращение, не го втрисаше. Вече съвсем спокойно гледаше трупа на Вовата, както санитар от моргата гледа току-що докаран мъртвец. Но не би отказал чаша водка може би…

— Куршумът не трябва да остава в тялото — каза Витал. — Това ще означава, че пищовът не е чист и отива на кино. Гледайте и се учете, докато съм още жив.

Той взе с ръце главата на Вовата и с поглед на опитен хирург започна да я оглежда. Никита също я огледа. Този път малко му се догади, но в поведението му нямаше и намек за това — външно запази пълно спокойствие.

Но Артьом не издържа на гледката. Той се изстреля като куршум от кухнята и влетя директно в тоалетната. Чуха се характерните звуци…

— Слабак! — изкоментира Витал, продължавайки да разглежда главата на Вовата. — Таакаа, дотук всичко е ясно. Куршумът го е прострелял и е излязъл от другата страна на главата.

— Няма да има нужда от трепанация на черепа — направи извод Никита.

— Какво?

— Демек, няма нужда да му трошим черепа.

— Аа, е, да.

Той изтри ръце в дрехите на убития и стана. Тръгна към тоалетната и се върна с Артьом. Домъкна го грубо за яката и го сложи да седне.

— Внимавай в картинката, ясно ли е? — кресна му. — Гледай и се учи. Ако ти се гади и не можеш да издържаш, омитай се оттук! Дръж се за полата на майка си — заяви му, усмихвайки се зловещо. — Ако те пусна де.

Никита отвори хладилника. Супер! Имаше още една бутилка водка.

И тримата изпиха по една пълна чаша и Витал отново пристъпи към операцията. Но преди това донесе от балкона едно длето, чук и клещи. Ножа взе от кухнята. След като си набави нужните инструменти, отвори гръдния кош на Вовата.

Докато се извършваше аутопсията, Артьом успя да изтича още веднъж до тоалетната. Затова пък Никита не усещаше нито погнуса, нито отвращение. Сякаш това беше в реда на нещата.

— Ето го! — Витал държеше окървавения куршум. — Ето! Дръж! — Подаде го на Артьом.

Онзи първо се дръпна изплашено, но все пак го улови и го стисна с два пръста. Сега освен отвращението, в очите му се четеше и любопитство.

Не каза нито дума, когато Витал го накара да лъсне пода, за да намерят и втория куршум. Отиде до банята, взе една кофа и парцал за под. Доста неприятно му беше, но вече не му се обръщаха червата.

Витал прибра двата куршума, убили Вовата, пъхна в джоба си и двете гилзи за всеки случай. Увиха трупа в някаква кувертюра и през нощта го изнесоха на двора и го напъхаха в багажника на беемвето. Никой не ги видя, а дори и да ги беше видял, не е разбрал какво става.

След това се върнаха в апартамента, за да поразтребят малко. Измиха петната от кръв, проветриха стаите, за да не намирисва на барут. Нищо не трябваше да подсказва, че тук е станало убийство.

— Ник, с теб вече сме били в участъка — каза Витал. — Нашите отпечатъци ги има в картотеката. Трябва да сме много предпазливи. Не трябва да оставяме никакви следи.

— Не трябва — съгласи се Никита и не много силно, но рязко удари с юмрук една от плочките.

Малкото скривалище се отвори. В него имаше оръжие.

— Опа! Че ние, оказва се, сме въоръжени! От коя система е? — поинтересува се Витал.

— „Колт“! — отговори Никита, изваждайки пистолета с двата резервни пълнителя.

— Хубав пищов, точен. По принцип с пушкалата нямаме никакви проблеми. Заредил съм се с цял арсенал. Имам каквото си поискаш.

— И атомна бомба ли?

— Две — не оплете езика Витал.