Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Идвам! — подвикна Никита.

— Кой пък довтаса сега, мамка му? — избоботи недоволно Вовата.

Той извади ръката си от якето и продължи да пие.

— Ами сигурно е съседката…

Но на вратата стоеше Витал. Точно пък него изобщо не очакваше да види. Беше облечен с широки панталони, кожено яке, а на рамото си носеше сак.

Витал допря пръст до устните си — демек, тихо, не говори, и имитирайки женски глас, каза:

— Никита, моето момче, ще ми заемеш ли малко солчица…

И без да му даде възможност да отговори, влезе в апартамента. Чак сега Никита забеляза, че държи пистолет с цилиндричен заглушител.

С бърза крачка, Витал се насочи към кухнята.

— Тук ли си, мръснико? — попита вбесен той и на часа пистолетът трепна в ръката му.

Един изстрел, втори… Чу се тупване на сгромолясало се тяло…

Никита замалко да получи удар, когато влезе. Витал стоеше в ъгъла, държеше пистолета, от който излизаха струйки дим, а Вовата лежеше бездиханно на пода. През разкопчаното му яке се забелязваше малка дупчица в гърдите му. Под главата му се беше образувала локва кръв, която все повече се уголемяваше. Очите му гледаха безжизнено в тавана.

— Какво направи?! — Никита шашнато зяпна Витал.

— Това, което отдавна трябваше да се направи. Знаеш ли защо беше дошъл при тебе?

— Не…

— Ами за да те очисти, ето защо. Как можа да не схванеш веднага?

Никита можеше и да не му повярва, но думите му само изясниха ситуацията. Сега разбра защо Вовата пъхна ръка под якето си. Разбра какви бяха „поздравите“, които му праща Капитана.

Той преодоля погнусата си, наведе се и пъхна ръка под якето на Вовата. Точно така, носеше пистолет в специален кобур. И то не какъв да е, а ТТ с къс еднократен заглушител.

— А сега изтрий отпечатъка си от пищова и го хвърли някъде на боклука — посъветва го Витал.

— Защо да го хвърлям? Имам чувството, че тази играчка ще ми потрябва за нещо.

— Ще го почувстваш ти отзад — озъби му се Витал.

Не му беше ядосан, просто се опитваше да се освободи от напрежението.

— С това пушкало вече е убит човек. Не съм много сигурен, но предполагам.

— Кой?

— Ами Бичмето изчезна някъде. Сякаш в дън земя потъна.

— Смяташ, че Вовата го е пречукал?

— Много е вероятно.

Витал взе от масата бутилката с водка и на един дъх я пресуши до дъно. После отиде в хола и се повали като чувал върху постлания с чаршафи диван. Изобщо не го вълнуваше какво ще каже Никита. Едва се държеше на краката си.

— Изморен съм — въздъхна тежко той. — Толкова съм изморен, че грам силица нямам… Но нищо, сега ще си почина малко и започваме…

— Какво започваме? — не го разбра Никита.

— Слушай, братле, вземи да си включиш компютъра, а… Трябва да си събираме партакешите и да бягаме. Да бягаме колкото се може по-бързо и по-надалеч. — Очите на Витал се затваряха сами. — Само не трябва да заспивам — опитваше се да си внуши той, — да не заспивам, да не заспивам…

— Ами недей да заспиваш! А по-добре казвай какво става!

— Накратко, Капитана съвсем превъртя. Изперка централно. Първо се нахвърли на нас. Е, нали си спомняш как ни направи на бъз и коприва. Все нещо не му харесва на тоя гад. След това се озлоби срещу Бичмето. Нали Бичмето се застъпи за нас. Всичко, казва, правилно са направили момчетата, демек, няма за какво да ги упрекваме. А пък на Капитана това му лазеше по нервите. Нали в групировката започнаха много да ни уважават. Точно това го вбеси. И хич не му пука, че сме му защитили териториите. Нали, говедото му с говедо, друг, освен себе си не признава. Накратко, превъртя му шайбата и се изпокараха с Бичмето… Ако щеш, вярвай, веднъж случайно бях наблизо и ги чух какво приказват. Капитана казва, трябва да пречукаме Витал, и Никита също. Демек искат да си присвоят цялата власт само за себе си. Даже му припомни как ги посрещнахме.

— Че как сме ги посрещнали? С две лимузини, как…

— Там е въпросът, че бяха две лимузини. Точно за това му припомни Капитана. Каза на Бичмето, че един вид, съвсем преднамерено сме наели два линкълна. Единият за него и Бичмето, а другият за нас — за мен и теб. Било с цел да се покажем колко сме големи. Демек, вие с Бичмето се отместете малко, за да можем ние да седнем на вашето място.

— Пълни глупости!

— А Бичмето му каза право в очите: „Ти — казва, — Капитане, съвсем си откачил. Момчетата, значи, са си свършили работата както трябва и ти поднесоха на тепсия властта, а ти мислиш да им видиш сметката. Мръсник си ти, ето какъв си“ — казва. Естествено, Капитана се разпени, обиди Бичмето на майка. Сещаш се…