Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— За старата.

— Точно така. А на следващия ден Бичмето изчезна.

— Защо мислиш, че е работа на Вовата?

— Ами защото тоя гад отдавна се е продал целият на Капитана. Ако си ме слушал внимателно, трябва да си схванал, че Капитана не каза нищо за него. Не предложи да очистят и него.

— Значи Вовата през цялото време си е бачкал за Капитана.

— Още от момента, в който го прати да се види с Капитана в пандиза. Срещнали са се още първия ден. И хубаво са си поприказвали. Капитана веднага му е дал нареждания какво да прави, да не ти казва нито дума за разговора им, все едно не е имало среща изобщо. И Вовата ти е надрънкал врели-некипели. А вече е бил в комбина с Капитана.

— Вече знам защо веднага се е съгласил да ме предаде с парцалите — изведнъж се сети Никита.

— Защо?

— Само аз от цялата групировка знаех, че се е огънал в полицията. Заедно с Гирата.

— Няма го човека, няма я и тайната. Вовата не беше лошо момче, но се е огънал. А веднъж огънеш ли се, край — загубен си. Тръгваш надолу. Ето, очисти Бичмето. Опита се и до мен да се докопа. Сега пък до теб. Ник, моля те, направи ми една услуга, иди да вземеш още водчица. Ще му ударим по едно за твоето спасение.

— И за упокой на грешната душа на Вовата.

Витал изведнъж млъкна. Замисли се за нещо и дълго не каза нито дума. И накрая заяви:

— Абе изобщо, трябва да му направим помен. Все пак толкова работа сме свършили заедно. Но няма смисъл да го съжаляваме. Няма смисъл, Ник!

Дали Витал съжаляваше, или не — не се знае, но очите му изведнъж се наляха със сълзи.

— Ние с тебе, братле, живеем по законите на джунглата. Всички са добри, обаче всеки е сам за себе си. В нашия свят няма приятели до гроб, а приятели за гроба. За да оцелее, и най-добрият ти приятел може да ти прегризе гърлото. И не знам дали ще имаш моралното право да го съдиш за това. Но в никакъв случай не трябва да го съжаляваш. Това го знам със сигурност. С една дума, истинска джунгла — ти си хищник и около тебе постоянно се навъртат хищници. За да не бъдеш изяден, си длъжен да убиваш.

— И трябва да оцелеем в тази джунгла.

— Аз трябва да оцелея. И ти също. Ние двамата. Заедно или поотделно, това няма никакво значение.

Погледът на Витал се изпълни със свирепа жестокост, стана коравосърдечен. Но след малко злобата изведнъж изчезна от лицето му.

— Може би ще му поръчам панихида на Вовата. Все пак сме били партия с него. А е убил, за да оцелее. Него пък го убиха, за да оцелеят други. Та така стоят нещата.

Никита се сети за Артьом с неговите романтични измишльотини за мафията. Може в тях все пак да имаше нещо вярно, но като цяло си бяха пълни глупости, празно философстване. А Витал му говореше за смъртта. За философията на убийството — убивай, за да оцелееш. Първо стреляй, после се разкайвай.

— Смятай, че успя да ми повлияеш — злорадо се позасмя Никита.

Той също искаше да живее, следователно… Сети се за трофеите си — пистолетите „Глок-17“, ТТ и АПС 20 20 Автоматичен пистолет „Стечкин“. — Б.пр. , скрити на сигурно място, където никой не можеше да се добере до тях. В този апартамент също имаше скрит пищов — автоматичен „Колт“ с пълнител за седем патрона.

— Ами браво на тебе. Значи ще убиваме заедно.

— Кого ще убием? — просто така, като за нещо напълно нормално попита Никита.

— Капитана. Да не мислиш, че цял живот ще се покривам от него?

— Не, разбира се. Ще убиеш Капитана и ще ликвидираш източника на опасността. И отново ще продължиш по отъпкания път. Само че вече като победител.

— Точно така! — Витал вдигна показалец. — Харесва ми как мислиш, братле! Но се изразявай по-простичко, не сме на лекция по философия.

— Ще гръмнеш Капитана и ще заемеш пак старата си позиция. Така по-простичко ли е?

— Това е прекалено простичко — изкриви устни в разочарована усмивка Витал. — Ще заема мястото на Капитана. Но за това после.

— Не казвай хоп, преди…

— … да си скочил. Наистина, ще ни се наложи доста да поскачаме, няма спор. Дай да се заемем първо с Вовата.

— Трупа ли ще изнасяме?

— Ами по принцип няма да е зле. В апартамента ти има труп, а ченгетата са те взели на мушка. Ето какво ще направим…

Витал извади джиесема си от якето и набра някакъв номер.

— Как са нещата там? — попита той. — Нормално ли?… Това е добре… Идвай бързо!

— С кого говориш?

— С Артьом… Долу в двора е, чака ни в една таратайка, следи обстановката. Че кой знае, всичко се случва… Да ти кажа, печено момче е. Навсякъде е с мен. Замалко да ме очистят, бяха ме обсадили отвсякъде, но той не ми обърна гръб.