Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Само с автомат и пистолет ли си стрелял?

— Е, и с гранатомет ми се е случвало да думкам. С „Костьор“, АГС-17, РПГ-7 5 5 „Костьор“ или РГМ-40, ръчен малокалибрен гранатомет; АГС-17, автоматичен стойкови гранатомет; РПГ-7, ръчен полеви гранатомет. — Б.пр. …

— Също ли до насита?

— Аха, до изнемогване.

— А със снайперистка винтовка стрелял ли си?

— Е как, с „драгунка“ 6 6 Драгунка или СВД, снайперистка винтовка „Драгунов“. — Б.пр. . Накъде без нея? Беше ми дошло до гуша…

— Ама ти си ни бил голям спец.

— Защо пък „си ни“? Нямам нищо общо с вас.

— Добре де, за това после ще говорим. А какъв е този „бушон“ под окото ти?

По време на спора с Чугунов Никита си бе докарал синина под окото. Именно за нея го питаше Капитана. Подиграваше му се.

— Абе има тука един, който ми прави проблеми.

— Кой?

— Един бизнесмен.

— Какъв е този бизнесмен?

— Ами голяма лисица е. Присвоил си с измама апартамента на нашите. А апартаментът е хубав, четиристаен, в престижен район. Сега заради него трябва да се свиваме в някаква мизерна дупка. Даже не мога да се преоблека в цивилни дрехи. Е, както и да е, какво пък толкова.

— Долна мижитурка е този твой бизнесмен.

— И аз това исках да му кажа. Обаче той издебна момента и неочаквано ми вкара едно кроше. Говедото му с говедо!

— Прав си, говедо е — съгласи се Капитана. — Трябва да му се даде урок.

— Трябва да измисля нещо.

— А ти какво можеш да направиш?

— Аз ли? Много неща мога да направя.

— Като например?

— Мога да му размажа физиономията например. Преди две години спечелих първенството по бокс в Москва.

— Да, добре се биеш ти. Вкара Поляка в болница със счупена челюст. Лоша работа.

— Ами той пръв ми скочи.

— Това няма значение — каза Капитана и впи в Никита смразяващия си поглед. — Ние сме мафията, а Поляка е наш човек. И Клюна е наш човек. Щом си закачил тях, значи си закачил и нас. Какво да те правим сега?

Никита изтръпна от страх, но запази самообладание и гордо устоя на погледа на мафиота.

— Е, това не го решавам аз.

— Точно така, животът ти е в моите ръце. Ако реша, мога лично да ти тегля куршума, ако ли пък не, мога да те хвърля на мутрите си да те разкъсат. Какво си избираш?

Никита не отговори нищо.

— Изплаши ли се? Запомни, войнико, че няма да позволя да се подиграват с хората ми. И за урок ще те накажа. А всъщност… не. Май не си лошо момче. А и не по своя вина си се забъркал в тая каша. Нали така?

— Така е — навъсено отговори Никита.

— Освен това тъкмо си се върнал от казармата. Отслужил си. Между другото, искаш ли да си върнеш апартамента?

— Да.

— А дали ще можеш?

— Ще пробвам.

— Нищо няма да можеш да направиш, ако не ти помогнем.

— Вие пък от какъв зор ще се забърквате в тая работа?

— Не се притеснявай, и ние ще изкараме нещичко от това. Ти друго ми кажи: ще можеш ли да застреляш бизнесмена?

— Защо да го правя? — напрегна се Никита.

Капитана го погледна изпитателно. Сякаш се беше вкопчил в душата му и я намотаваше на макара към себе си.

— За да си върнеш апартамента. Може да се наложи да се отървем от него.

Никита се замисли. Дали наистина би могъл да убие Чугунов? По принцип да. Той е гадина, бе унизил родителите му, бе ги обрекъл на пиянство и нищета. Бе им отнел апартамента. И него лично го засегна днес сутринта. Измет.

— Абе за норматив ще му видя сметката. Мерзавец е той!

„Мерзавец, немерзавец, но все пак е човек. А убийството си е тежко бреме за съвестта. А и с органите на реда ще си имам проблеми…“ Никита не сподели с мафиота съмненията, които го мъчеха.

— Значи си наш човек — одобрително го погледна мафиотът. — Моите момчета вече проучиха ситуацията. Твоите старци живеят в голяма беднотия.

— Меко казано — кимна Никита.

— Животът ти изобщо е доста мизерен…

— Не е розов.

— Общо взето ти предлагам следното. Не си слабичко момче. Добре се биеш, стреляш отлично. И пипето ти сече както трябва. С една дума, точно такива момчета като теб ми трябват. Защо не вземеш да влезеш в групировката ми? Ще заживееш като човек.

— Ама аз не искам да ставам престъпник — отрицателно поклати глава Никита.

— Е, хайде сега, какви престъпници сме ние? — демонстративно се засегна Капитана. — Престъпници са онези, които грабят и убиват. Помниш ли филма за Жеглов 7 7 Един от главните герои на филма „Мястото на срещата не се променя“, 1979 г., в ролята В. Висоцки. — Б.пр. ? Виж, „Черната котка“ 8 8 Название на престъпната банда, по петите на която са Жеглов и Шарапов. — Б.пр. вече са истински престъпници. А ние, така да се каже, сме делови хора. Ние не грабим и не убиваме. А просто предлагаме, така да се каже, охранителни услуги. Следим за спазването на реда. За това ни плащат.