Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Честно казано, хареса ми този Ник — каза Капитана. — Освен това… една отрепка му създава неприятности. Преметнал старците му и си присвоил апартамента им. А апартаментчето било хубаво, в елитен блок. Записах си името му — Анатолий Михайлович Чугунов. Трябва да намерим информация за него.

— Ти какво, да не искаш да се застъпиш за този Ник?

— А защо не?

— Абе кой го знае какъв е този Чугунов. Току-виж, излезе някой голям авторитет.

— Всекиго можеш да пречупиш.

— Не става дума за това. Кой е той, този Ник, че ние вместо него да си разчистваме сметките с този бизнесмен?

— Не ме разбираш, Бичме, приятелю. Ник е наше момче. Добър или лош, старо куче или новак, няма значение — важното е, че е наш човек. А пък какъв е този Чугунов — някаква долна мижитурка. Той е направил проблем на наш човек и затова трябва да си плати. Жестоко ще си плати. Трябва да му вземем апартамента и да му изтръскаме малко джоба. Поне със сто хилядарки в зелено да го изръсим.

— Или с двеста? — запали се Бичмето.

— Може и с двеста — кимна одобрително Капитана. — Но не мислиш ли, че ще са множко?

— Глупости говориш, как ще са множко?

— Този Чугунов може и да си има гръб. Ама дреме ти на шапката. Въпросният бизнесмен е направил издънка и трябва да си плати за това — всичко е според правилата. И нека само някой да пробва да ни погледне накриво…

— Точно така, ще си получи заслуженото. Ама няма да е зле да го изръсим поне с двеста хилядарки.

— Колкото повече, толкова по-добре.

— Слушай, ами ако се окаже, че Чугунов няма гръб?

— Значи ще има. Ние ще му пазим гърба. С една дума, спусни задачката на Сфинкса. Той ще проучи нещата за този Чугунов.

Никита хареса спортния комплекс, в който го заведоха. Вътре беше чистичко, светличко, съвсем наскоро му беше правен ремонт, уредите бяха нови. Всичко в него беше изпипано до последната подробност — имаше фитнес зала с вносни тренажори, басейн с кристалночиста вода, комфортни душ–кабини, пластмасови шкафчета в съблекалните.

Но басейнът може да почака малко. Сега му предстоеше да посети залата с боксов ринг в центъра. Вече си беше сложил боксовите ръкавици, беше облякъл шорти и потник, обул бе боксьорски обувки. А ето го и противника, вече идва към ринга — набито момченце със счупен нос и клепнали уши. Веднага си личи, че е опитен боксьор. Остава само Никита да провери дали може да се бие добре. По-точно казано, искаха да проверят възможностите на самия Никита.

Той влезе в бойната група на един от авторитетните бригадири по прякор Витал. Именно той стоеше в момента заедно с бойците си отстрани на ринга и следеше всяко негово движение, оценяваше, сравняваше, правеше си съответните изводи.

Никита не беше участвал в боксов спаринг доста отдавна. В казармата си имаше компания, с която всяка вечер ходеха да „блъскат“, млатеха боксови круши до изнемогване, влизаха в груби схватки помежду си, но това беше по-скоро уличен бой, а не спортен двубой. И все пак успяваше да поддържа някаква спортна форма.

Спарингът започна.

Никита не рискуваше излишно, не се буташе в устата на вълка. А противникът го атакуваше, вярно, доста предпазливо засега. Бързите реакции на Никита и опитът му позволяваха да избягва ударите и с лекота да нанася ответни.

От началото на двубоя бяха минали десет секунди, двадесет, вече минута. Но на ринга не се случваше нищо интересно. Само си разменяха леки удари. На Витал сигурно вече му е станало скучно.

Явно не само Никита долови отрицателната реакция на бригадира за хода на двубоя. Противникът му също разбра, че е време да станат малко по-активни, и преценявайки, че моментът е подходящ за атака, го нападна стремително.

Върху Никита се изсипа серия от удари. И единият от тях — ляво странично кроше в челюстта, се оказа доста силен. Мутрите започнаха да го освиркват.

Последва втората още по-мощна серия от удари. Никита не успя да отклони две силни крошета и се олюля. Противникът му, естествено, се хвърли да го довърши, но допусна фатална грешка — не се пазеше. Никита почти беше загубил съзнание, всичко се въртеше пред очите му, но намери сили у себе си и го атакува неочаквано. Нанесе му съкрушителен ответен удар — наказа го за допуснатата грешка, като вложи всичките си сили и енергия в него.

Бам! Боксовата ръкавица се вряза между очите на противника. Ръката му не можа да се спре, отблъсквайки главата му силно назад, и веднага му добави едно ляво кроше. Но нямаше никакъв смисъл да го довършва. Онзи вече беше в несвяст и безпомощно се свлече на ринга.