Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Двубоят завърши с нокаут в полза на Никита. Витал и мутрите му бяха доволни. Не можаха да сдържат емоциите си:

— Страшен си, Ник!

— Само така, момче.

— Поляка и Клюна ще се зарадват, като разберат, че ти победи самия Чапай. А това си е голямо постижение.

Оказа се, че Никита се е бил с доста сериозен противник, и при това успя да го надвие. Следователно за Поляка и Клюна няма да е толкова срамно, че е напердашил и тях. Ето такава беше логиката.

— Между другото викат ми Витал — каза бригадирът.

Това, че Никита знаеше как се казва, не означаваше нищо.

Трябваше той лично да му се представи, което се и случи.

Витал му даде една лапа.

— Чауса — побърза да се представи едно дребно, но яко и жилесто момче.

— Гирата.

Последният беше нисък набит бабаит с физиономия на неандерталец, имаше ниско чело с изпъкнали надочни дъги, хлътнали очи, издадена напред квадратна челюст. В движенията му имаше нещо, което напомняше човекоподобна маймуна. Трябваше да го нарекат Горилата, а не Гирата…

— Вовата.

Той беше висок, с широки рамене, лицето му беше на типична мутра, но погледът му беше ясен, изпълнен с жизнена сила.

Докато Никита се опомни, вече го бяха качили в една кола и го караха нанякъде. Зад волана беше Чауса, до него седеше Витал, Гирата и Вовата бяха отзад, а Никита — между тях. Сякаш го бяха арестували и го караха някъде, за да си разчистят сметките с него. Но всъщност не беше така, братоците се бяха настроили да пият водка и да ходят по жени, а не да проливат кръв.

— Дай да вземем Алочка — настоя Вовата.

— И Сонечка. Леле, ако знаете как работи с езика само — каза Гирата, подбелвайки очи. — Ако щете, вярвайте, мамка му, като вакуумна помпа е. Може да изсмуче и боята на колата.

— И Тоня не свири зле на тромпет — напомни Чауса.

Витал не каза нищо. Той просто извади джиесема от джоба си и набра някакъв номер.

— Мамче, ти ли си? Обажда се Витал. Позна ли ме? Как какво… Ще ми пратиш ли сестричките? Как къде, в „Лобода“. Прати ми Алочка, Сонечка, Тоня, Маша, Валето… Няма ли я? А коя е свободна?… Вземам я. Е, това е, чакам ги. Гледай да не разочароваш синчето си. — Витал затвори и се обърна към Гирата. — Взели са я твоята Сонечка.

— И по-добре — изказа мнението си Чауса. — Че вярно, щеше да свали боята на колата с език.

— Витал, на кого звъня преди малко? На майчето ли? — попита Никита.

— На майчето? — избухна в смях Витал.

Вовата и Гирата също се заляха от смях.

— Да, бе, на майчето се обади. Само че не на своето. Мамчето е сводница, държи бордей — обясни му Чауса. — А сестричките са проститутки. Разбра ли?

— Е какво толкова има да му се разбира.

— Това са наши момичета, нашата черняевска групировка ги държи под око. Ходят по хотели, ресторанти, клубове — продават се на балъците за пари. А за нас по план-график остават съботниците…

— Съботници — ще рече безплатно.

— Браво на тебе, Ник, бързо схващаш. Наше момче си. Сигурно си превъртял без жени. В казармата не ви глезят с такива екстри, нали? — намигна му Витал.

— Абе какви ти жени! Старшината и това е…

— А старшината е бил педал, само че активен. Хи-хи! — закиска се Вовата.

— Отсега нататък аз ще съм ти старшина — сериозно каза Витал. — Ако оплескаш нещо, ще го отнесеш. Запомни го добре. А днес се забавлявай, направи си кефа с някоя мадама. Заслужаваш го. Сега ще отскочим до сауната. Ще се напарим едно хубаво, ще пийнем водчица, тези три неща…

Ето как си живеели мутрите — скъпи спортни комплекси, сауни, водчица, момичета. Но това беше едната страна на медала, а от другата беше кръвта — тяхната и чуждата.

Но Никита не искаше да мисли за това сега. Той се понесе по течението на бурните преживявания.

Само преди някакви си три дни се беше върнал от казармата. Кому беше притрябвал? На баща си ли? На майка си? Да… Те, разбира се, го чакаха. Даже се зарадваха. Но честно казано, не им беше до него. На тях им дай водчица, в това беше смисълът на живота им. Срещна Кеша. Но той се наду пред него като пуяк, демек, вижте ме колко съм важен, а пък той, Ник, е пълен нещастник. А и Лена… И на нея не й беше притрябвал. Нали нямаше пукната пара. Но виж, Кеша има всичко, точно по тази причина тя беше с него…

За сметка на това сега се чувстваше необходим на някого — на Капитана и на момчетата, с които в момента отиваше да разпуска — Витал, Чауса, Гирата, Вовата. Той беше станал част от бригадата, беше облечен като тях — с марков анцуг, кожено елече, маратонки, тежък сребърен ланец на шията и прическа тип „канадска ливада“.