Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Гад! — изръмжа Гирата, излизайки от басейна. — Ухапа ме за оная работа…

— Ама аз не нарочно — зарида момичето. — Така се получи…

— Марш оттука, евтин парцал — кресна й грубо и злобно Витал. — И кажи на сводницата да ти купи гумен член. Първо се научи да духаш и после си предлагай услугите… Марш, казах!

Проститутката се изпари като дим.

— Ти пък какво ми налиташ? — попита Гирата и злобно изгледа Никита. — Вчера дошъл и вече се прави на голям тарикат! Внимавай да не ти се стъжни животът.

— Какво става тук?

— Ник прави глупости. Застъпи се за курвата.

Никита мълчеше. С неприязън гледаше Гирата право в очите. Не му харесваше този изрод.

— Жените са мръсници — каза Витал. — Щом не може да духа, бой по тиквата.

Никита го изгледа сърдито и недоволно изпод вежди. Не трябва да се бият жени, пък били те и евтини курви. Беше убеден в правотата си.

Витал долови мислите му.

— Ама и ти, Гира, си един умник. Ами, ако беше пребил тая глупачка до смърт? Я изобщо стига, майната им на тези пачаври. Хайде, да седнем на масата, да пийнем за помирението. Че като гледам, едва ли не сте на нож.

— Хайде, да вкараме по едно — измърмори под носа си Гирата и тръгна след Витал.

— Не всички жени са мръсници! — каза подире им Никита.

Витал само кимна с глава. Демек, може и да си прав, Ник.

Иди ги разбери жените.

В помещението, предназначено за закусвалня, Витал наля на Никита и Гирата по една пълна чаша водка. Вече бяха изгонили проститутките и в стаята бяха останали само те.

— Няма нужда чак брудершафт да пиете. Но поне се прегърнете. Хайде, братоци!

Когато Никита и Гирата се чукнаха и пресушиха чашите до дъно, Витал кимна доволно. Като че се радваше, че между тях отново всичко е наред.

По принцип Витал не беше лошо момче. Но виж, Гирата… Нищо, дори и водката не можеше да заличи неприязънта му към този кретен. А и самият Гирата, изглежда, също таеше злоба към него. Никита не се страхуваше. Но след този инцидент в душата му остана горчилка. Честно казано, вече нямаше такова голямо желание да става мутра.

Капитана не знаеше със сигурност защо мутрите бяха нарекли Сфинкса именно така. С плешива глава и очички като карфици, той имаше далечна прилика с прасе. Може би не е Сфинкс, а Свинкс? Така или иначе, Капитана нямаше повод за недоволство. Сфинкса му вършеше добра работа.

Умно момче беше, имаше мъртва хватка, а и пипето му сечеше както трябва. Някога беше ченге, но го бяха изгонили от милицията. Не защото не си изпълняваше служебните задължения както трябва — с това всичко било наред, — а защото беше подкупен. Получаваше рушвети от Капитана. Веднъж бе арестувал едно от момчетата му, което му казало: „Какви ги вършиш бе, приятел? Че аз работя за ченгетата“. А нашият му отвърнал: „Точно затова те прибирам, защото и аз бачкам за тях“. Много забавен случай. И съвсем реален. А след това същото това момче било удушено в една килия от арестантите. Уж сам се обесил с кърпата си.

— Анатолий Михайлович Чугунов — започна да докладва Сфинкса. — Въпросният е генерален директор на акционерно дружество от затворен тип „Зареждане — сервис“.

— Какво е това? Яде ли се, пие ли се? — грубо го прекъсна Бичмето.

Както и Капитана, той ценеше професионализма на Сфинкса, но никога не пропускаше възможността да покаже на бившето ченге къде му е мястото. Дори и да беше силна карта, все пак беше момче за всичко. И той трябваше търпеливо да понася господарските прищевки на боса си.

— „Зареждане — сервис“ е мрежа от бензиностанции.

— Мрежа… от колко?

— От две бензиностанции.

— Хм, значи мрежа, казваш…

— Бензиностанциите не са големи — продължи Сфинкса. — Предвижда се строителство на още една. В нашия район.

— Това е добре, че ще е в нашия район. С това трябваше и да започнеш — оживи се Капитана. — Кой му пази гърба?

— Още не съм наясно. Не ми стигна времето. Нали това не е чак толкова важно.

— Не е — съгласи се Капитана. — Но все пак проучи ситуацията.

— Няма проблем.

— Всичко се нареди чудесно. Да не би да е малко — да приватизираш от балъка цял апартамент?

— И още сто-двеста хилядарки в зелено отгоре — не се сдържа и добави Бичмето. — Един вид, за моралните щети. Между другото, какво прави твоят кръщелник?

— За Ник ли питаш? — небрежно попита Капитана.

— Ами да.

— Справя се засега. Казват, че повалил на ринга самия Чапай. Добре размахва юмруците момчето. С една дума, вече се вписа в колектива. Изпратих го в петорката на Витал. Но въпреки всичко все още го понаглеждам.