Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Освен тях в кафенето имаше още някакви младежи. Обикновени момчета, облечени с анцузи. Но веднага си личеше, че не са нито биячи, нито бойци, а просто квартални хулигани. Никита забеляза как някои от тях поглеждат с голяма завист към Витал и Вовата. Наистина много им се искаше да седят на една маса с тях като равни. Свободното място при шматките обаче беше заето не от някой от тях, а от Никита. Явно наистина не беше за изхвърляне, след като му е обърнал внимание самият Капитан…

— А, Ник! — забеляза го Витал. — Ела при нас!

Той махна с ръка, канейки го да седне на масата. Впрочем, Никита и без да го канят, пак щеше да седне при тях.

— Защо идваш толкова рано?

Беше единадесет часът сутринта. Мутрите са като совите, техният ден е нощта, а сутрин си отспиват. Следобед правят интензивна тренировка, естествено, ако не трябва да ходят на акция.

— Ами не ми се спи нещо. А и по принцип, искам да поговорим.

— Слушам те.

— Трябва да накажа едно говедо.

Отнякъде се появи една сервитьорка, мило се усмихна и сложи на масата три запотени бутилки истинска баварска бира. Ето това е живот…

— Какво е станало, брато? — веднага се напрегна Вовата.

Мощните му челюсти започнаха да треперят нервно, очите му се наляха с кръв. Не му трябва бира на него, дай му само да се сбие с някого. И колкото по-груб е вариантът на саморазправата, толкова по-добре. Беше истински мутрозавър. Същият като Гирата.

— Приватизираха ми апартамента. По-точно този на родителите ми.

— Аа, ти за това ли — утвърдително кимна Витал — демек, знам за какво става дума, няма смисъл да разказваш. Но нали Никита не му беше разказвал за Чугунов! — Скоро говорихме с Капитана по този въпрос — обясни му Витал. — Изрично ми нареди — без никакви лични инициативи. С една дума, брато, трябва да чакаме, докато Капитана реши какво да правим с това говедо. Така че не бързай.

— Ами аз къде ще живея. Родителите ми живеят не в къща, а в обор.

— Ама нямаш никакви проблеми. Само кажи и ще ти вземем апартамент под наем. От това по-лесно няма.

Витал познаваше кого ли не, имаше връзки на всички нива в района. Чауса, Вовата, Гирата и Никита бяха щатните бойци на звеното му, а освен това той имаше и много нещатни сътрудници. Имаше и момчета за всичко — накъде без тях. Никита за пореден път се убеди в това, извличайки известна полза и за себе си.

В кафенето влезе хлапе на около осемнадесет години — един такъв слабичък, невзрачен. Приближи се до тяхната маса. В очите му се четеше неудържимо желание да угоди на мафиотския авторитет.

— Виталий Борисович — угоднически започна той.

— Ааа, Льошка, ти ли си?

— Аз съм, Виталий Борисович…

— Донесе ли го?

— Ами ето, мама го направи както искахте…

— Дай да видим.

Момчето извади някакъв паспорт със сърп и чук. Витал го взе и го подаде на Никита.

— Е, вече всичко е наред, един вид, вече си легален. Вземи!

Беше паспортът на Никита. Той не си беше мръднал и пръста, за да го получи. Нямаше нужда да кисне пред военния отдел или паспортната служба. Имаше кой да свърши тази работа вместо него — момчетата за всичко на Витал. Само трябваше да се снима и да се подпише в молбата за получаване на паспорт.

— Никита Германович Брат — прочете той и изведнъж се сепна. — Чакайте малко, защо пак са ме записали като Брат? Аз съм Брайт.

Отново бяха направили същата грешка, както и във военната книжка. Те какво, да не са се наговорили случайно?

— Я стига бе, брато! — обади се Вовата. — Фамилията Брат си звучи добре. Даже много добре си звучи.

— Да бе, звучи добре — кимна утвърдително Витал. — Брат, брато, братле… Много си ти е точна фамилията, всеки от нашите хора би ти завидял.

— Точна, казваш — замисли се Никита. — Е, щом е точна, добре тогава… — Той небрежно отпи от леденостудената бутилка бира пред себе си.

— Разхлади се малко, брато, щом така и така си дошъл — каза Витал. Изведнъж гласът му стана сериозен. — Всеки момент Чауса и Гирата трябва да отскочат с колата да ни вземат. Имаме работа.

— Каква работа? — равнодушно попита Никита.

— Ами отвориха тука един магазин за битова техника. Трябва да му видим гърба.

— Става дума за някакъв магазин — дотук всичко е ясно. Но защо трябва да му виждаме гърба? — не разбра Никита.

— Много си зле, копеле — снизходително се подсмихна Вовата. — „Да му видим гърба“ означава да нахълтаме в магазина и да разберем кой му прави гръб.

— А ако никой не му прави гръб, значи ние ще му подложим нашия — кимна проумяващо Никита. — И ще бъде наш.