Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Аха, по всички параграфи. Браво на тебе, брато, много бързо схващаш — озъби се Витал. — Бързо ще навлезеш в нещата. Само че има една малка подробност — магазинът може да си има вече гръб. Но той може да не е стабилен. Може да се окажат някакви тъпи нещастници. Тогава ще трябва просто да им подменим гърба. С нашия, то се знае. С една дума, трябва да проучим точно каква е ситуацията. Магазинът не е никак малък, търговската площ е над триста квадрата, голямо нещо. С една дума, може и да стане шашмата.

— Ще се наложи да правим меле, нали? — попита Никита.

— Ник, ти кога влезе в казармата? През деветдесет и първа ли?

— Ами да.

— Значи си чувал за мутрите през този период? За рекета, за нападенията.

— Ами имах едно приятелче, то ме светна по въпроса.

— Личи си. Виж какво, брато, оттогава доста неща се промениха. Преди разчистването на сметки ставаше само с голи ръце. Който надвие, той командва парада. Сега масово се използва оръжие — пищовите, патлаците, пушкалата — както искаш, ги наречи.

— Само в устата си дулото не пъхай и спусъка не натискай — изкиска се подигравателно Вовата.

— Вече се използват оръжия — повтори Витал. — Но ти, Ник, не се притеснявай. Все още отношенията се изясняват и с юмруци. Но за всеки случай си носим и пушкалата.

Носели си пушкалата по време на акции. Но Никита нямаше пистолет. А и не му трябваше. Не искаше да си цапа ръцете с кръв.

— О! Я виж ти кой идва! — проехтя гръмко басът на Вовата, когато в кафенето влезе Чауса.

— Всичко наред ли е? — попита Витал.

— Че как иначе — кимна Чауса.

Той даде по една лапа на всеки и небрежно се пльосна на свободното място на масата.

— Зина, ’айде де, кучко! К’во стана?! — недоволно се провикна той през цялото кафене.

— О, Юрочка, извинявай, не те забелязах!

С изкуствена усмивка на лицето, сервитьорката се стрелна като светкавица към бара и бързо донесе две кутийки бира.

В знак на благодарност Чауса я тупна по пищното дупе.

— Юрочка, може ли така! — направи се на засрамена тя и литна към другите маси.

— Ето така трябва да се държиш с тия, с курвите — неизвестно на кого каза Чауса.

— Стига ти една бира — строго каза Витал и мръдна втората кутийка настрана.

Чауса го възприе като нещо нормално. В присъствието на Витал той си позволяваше какво ли не, но никога не дръзваше да влиза в конфликт с него или да оспорва думите му. В петорката действаше строг режим на подчинение.

Скоро се появи и Гирата — едър, тежко стъпващ, тромав. Но казват, че по време на бой ставал много подвижен и непредвидим. Бива го и момичетата да пердаши. Говедо! Никита го погледна с неприязън.

Гирата не извади късмет да пие бира. Нямаше време за това. Сам си е виновен, да беше дошъл по-рано.

— Е, хайде, братоци, да тръгваме — каза Витал и пръв стана от масата.

Черното патило и препатило беемве стоеше на паркинга до кафенето. До него най-нагло се беше набутал някакъв раздрънкан запорожец — бракма и половина. Никита щеше да си глътне езика от учудване, когато видя как Чауса се запъти към него. Той съвсем спокойно отвори вратата и седна зад волана. Не стига това, ами си сложи и някакъв сив кирлив каскет.

— Аа! — Никита успя да каже само това.

— И „а“, и „б“, това е положението — подсмихна се Витал. — Какво си се гипсирал? Хайде, влизай бързо в колата!

Никита седна в бавареца до Гирата. Не беше най-приятната компания, но нали не можеше да изгони Витал от предната седалка.

Колата беше страшна бегачка. Вовата се чувстваше като цар на пътя и нарушаваше правилника за движение без никакви угризения на съвестта, затова пък Чауса със запорожеца отзад не си слагаше грях на душата. Нищо чудно, че успя да се задържи зад тях само половин минута и се загуби някъде в потока от коли.

— А аз си мислех, че запорожецът може да излита вертикално — подигравателно каза Никита.

— Е, не точно вертикално — каза Витал. — Но докъдето трябва, ще долети. Затова пък в багажника си има ядрена бойна глава.

— Да бе! — не му повярва Никита.

— Какво „да бе“… Целият ни арсенал е в тая бълха. Има по едно ТТ за всеки. Освен това два калашника, сума ти лимонки и даже гранатомет. Не звучи ли внушително?

— Общо взето, да.

— А зацепваш ли защо караме всичко това в него?

— Не.

— Ами размърдай си малко сивото вещество. Ти, да речем, си ченге. Трябва да спреш две-три коли за проверка по план-график. Каква кола ще спреш? Хайде, мисли де!

— Е, някоя по-гъзарска — отговори Никита.